Милостивият човек е благ, а не остър; състрадателен, а
не безразличен; готов е да помогне, изпълнен е със съчувствие. Той е
тактичен, деликатен и внимателен.
Съществува една естествена милост, която и хората от света си оказват един на друг. Но породената от Светия Дух милост е свръхестествена.
Тя далеч надхвърля онова, което човекът е способен да направи сам
по себе си. Тя дава на вярващия възможността да дава назаем, без да
очаква връщане. Прави го способен да оказва гостоприемство и на онези, които не могат да му върнат. Дава му сили да отвръща с любезност
на всяка обида.
Един студент християнин оказал тази свръхестествена милост на един
друг студент, който бил алкохолик. Той с времето бил станал толкова
противен, че приятелите му постепенно му обърнали гръб и накрая дори го изгонили от стаята в общежитието му. Християнинът имал второ
легло в стаята си и поканил пияницата да живее при него. През много
нощи той трябвало да почиства повърнатото на своя съквартирант, да го
съблича, да го къпе и да го слага да си легне. Това било чудна демонстрация на християнска милост. И, за да завършим историята, това си заслужавало.
Веднъж, в един трезв момент, пропадналият му съквартирант
го попитал объркано: „Я кажи, защо правиш всичко това за мен? Какво
всъщност искаш?" Вярващият отвърнал: „Искам душата ти" - и я получил.
