Защо зърното би служило за пари? Защото има петте основни характеристики, които трябва да притежават всички видове пари:
Делимост
Преносимост
Трайност
Разпознаваемост
Оскъдност (висока стойност по отношение на обем и тегло).
Обикновено зърното не функционира като пари. Защо? Поради характеристика номер пет. Обикновено шиник зърно не притежава висока стойност, поне не в сравнение с шиник с диаманти, или шиник със златни монети. Купувачът си мисли: "Има още много там откъдето идва това." Обикновено той е прав; наистина има много повече зърно там, откъдето то идва. Но не и по време на глад.
Защо делимост? Защото вие имате нужда да оценявате нещата. Пет унции от това за чисто ново от онова. Само три унции за втора ръка онова. И купувачът, и продавачът трябва да са способни да осъществят сделката. Продавачът на използваното "онова" може да желае да отиде и да закупи още три използвани от "онова,” за да остане в бизнеса с “онова,” така че по някакъв начин той се нуждае да отдели прихода от общата продажба. Това означава делимост: унции, число с нули на къс хартия или каквото и да е друго.
Преносимостта е очевидна. Тя не е задължително изискване. Четох, че южно-тихоокеанското островно общество Яп използва огромни камъни като пари. Те са твърде големи за да се местят. Но са знак за благосъстояние и хората желаят да дават вещи и услуги за да ги закупят. Всъщност това, което се разменя, са някакви удостоверения за собственост. Обикновено предпочитаме нещо по-малко от огромни камъни. Когато отиваме на пазара, желаем да носим своите пари със себе си. Ако те не могат да се носят лесно, те вероятно няма да служат като пари.
Трайността също е важна. Ако сте предпочели парична единица, която се износва бързо или гние, трябва непрекъснато да я подновявате. Това означава проблеми. Буре прясна риба в свят без хладилници няма да служи като пари. Но има изключение на правилото за трайността. Цигарите не са трайни както метала, но са функционирали като пари във всеки съвременен лагер за военопленници. Високата им стойност за единица тегло и обем преодоляват фактора на малката трайност. Освен това те остават оскъдни: хората продължават да пушат своя капитал.
Разпознаваемостта е решаваща ако ще убеждавате някой да търгува с вас. Ако не вижда, че това са добри, стари познати пари, няма да рискува да ви даде собственост върху това, което се опитвате да закупите. Ако му отнема много време да проучва дали това са истински пари или не, това изяжда ценно за всички време. Проучванията също не са безплатни. Така че цената на размяната се вдига. Хората по-скоро ще търгуват с по-познати пари. Така е по-евтино, по-бързо и по-сигурно.
Така това, което ние казваме, е, че всеки предмет, който притежава тези пет характеристики в една или друго степен, има потенциал да служи на обществото като пари. Исторически като пари са служили някои много странни неща: морски черупки, мечешки нокти, добитък, сол, късчета хартия с нарисувани върху тях образи на политици и дори жени. (Проблемът при жените е факторът делимост: половин жена е по-лошо от никаква жена.)
Парите като обществен продукт
Вече видяхме, че Робинзон Крузо няма нужда от пари на своя остров. От там отидохме в древния Египет и открихме, че обществото първоначално се е нуждаело от пари, но когато гладът се стоварва, старата форма на пари “изчезва,” като престава да служи за пари. Може би зърното надделява като нови пари. Или може би нищо не замества парите.
Би трябвало тези примери да ни дадат някаква първоначална представа за това какво са парите и как действуват те. Те се използват за размяна. Тъй като Робинзон Крузо е съвсем сам, той няма нужда от пари. Той не се опитва да прави някаква доброволна размяна. Подобно, в общество, което едва преживява и където почти всеки е земеделец, няма да има причина за съществуването на пари. Никой вече не купува и не продава за пари. Да търгуваш със зърно е да търгуваш с живот. Всички държат за себе си всяко парченце храна, което отглеждат, и никой не търгува. Те могат да си разменят стоки и услуги направо, но вече не търгуват с пари. Това показва много малък размер на търговия. Така широкоразпространената търговия се прекратява. Когато това се случи, парите “изчезват.” Те умират. Те вече не служат на обществото, затова отпадат от употреба докато кризата свърши.
Ако хората не търгуват, те не могат да специализират в производството. В случая с Египет богатият народ остана беден. Фараонът стана богат и хората в Египет оцеляха, но на много висока цена: загубата на тяхната свобода. Те продадоха себе си в робство за да си купят храна, защото продадоха земята си и наследството на децата си на Фараона (Битие 47:19-23). Това е бедност в пълния смисъл на думата. Но преживяха глада. Те откупиха живота си.
Защо съществуват парите? Защото служат добре на хората. Ако хората желаят да увеличат своето лично богатство чрез даване на по-малко ценни (за тях) неща за да купят други по-ценни (за тях), те се нуждаят от търговски партньори. Ако имам само добитък за продан и човекът, на когото искам да продавам, не желае добитък, а брадва, ще трябва да намеря някой, който ще размени брадва за моя добитък, и тогава да се опитам да намеря човека, който иска брадвата. Надявам се и се моля той да не е купил междувременно брадва от някой друг.
Но който има желание, намира начин. Където има нужда в обществото, хората имат стимул да намерят начин да я задоволят. Когато хората търгуват един с друг, те доброволно започват да търсят желани от всички предмети за да ги съхранят "за черни дни.” Те продават своите излишни стоки и услуги за желаната от всички стока. Защо? Защото предполагат, че хората ще искат още от тази стока утре и през следващата седмица. Така че, ако складират количество от нея, ще могат да намерят хора, които по-късно ще искат да им продадат всякакви стоки и услуги. Всъщност собственикът на тази стока ще може следващата седмица да си промени решението за това, което иска да купи и все още ще е способен да си го купи.
Накратко и най-съществено, парите са най-търгуваната стока в дадено общество. Това е най-доброто определение за пари, което икономистите могат да предложат. Библията казва, че парите изчезнаха, когато в Египет старата форма на пари не е била вече продаваема. “Изчезнали” пари е същото като "непродаваеми" пари. Но няма такова нещо като непродаваеми пари. Ако не се продават, значи никой не ги търси. Ако никой не ги иска, значи повече не са пари.
Парите ни позволяват да си променяме решенията евтино. Те ни дават възможност да правим грешки относно това, което ни е необходимо или желано, и после да си поправяме грешките. Парите увеличават броя на хората, които биха желали да ни продадат това, което искаме. Колкото повече хора желаят пари, толкова повече хора ще има, с които да търгуваме.
Нещо повече, парите позволяват на хората да установят общи цени за повечето стоки и услуги. Няма да е необходимо вече да пресмятам колко брадви ще купят колко обувки, и след това да сравнявам обувките с добитъка, овцете с брадвите и т.н. Всичко, което трябва да направя, е да проверя във вестника и да видя всичките неща, които мога да си купя с пари. Така всички вземаме по-добри решения, защото можем да пресмятаме по-ефективно. Без пари можем да постигнем само първобитна икономика, защото става много трудно пресмятането на цената на едно нещо, да не говорим на всичко. Всъщност можем да определим думата "първобитен" като “общество без развита парична система.”
Парите увеличават разделението на труда. Те правят по-големи възможностите ни да купуваме и да продаваме. Следователно те увеличават нашето богатство и свободата ни на действие. Те насърчават икономическия растеж. И което е най-интересно, не е необходимо държавата да ги произвежда, за да се постигне всичко това. Те са продукт на индивидуално икономическо действие, а не на правителствено узаконяване.
Обобщение
Робинзон Крузо не е имал нужда от пари (освен може би когато Петкан се появява), защото е нямало с кого да търгува. Трябвало е да прави преки изчисления. "Аз искам най-много това, второ от това, а онова трето" и т.н. Той пресмята в смисъла на първо, второ, трето, а не в десет единици, седем единици, пет единици и пр. Нямал е единици в мислите си, така че не е могъл да ги използва за да прави сравнение.
В Египет парите изчезнаха, защото всеки искаше едно и също нещо, зърно, а никой освен Фараона не искаше да продава зърно. Търговията или спря или спадна рязко. Парите престанаха да служат като средство за търговия. Гладът направи хората бедни и тъй като търговията намаля, те станаха още по-бедни. Разделението на труда се срути. Това означава, че специализацията на производството се срути.
Парите са обществено явление. Те се появяват, защото хората започват да осъзнават, че даден разпространен предмет в обществото е универсално търсен. Тогава те продават своите стоки и услуги, за да се сдобият с тази търсена стока. Те я складират, защото очакват за нея другите да им продадат в бъдещето това, от което се нуждаят. Както в случая с Робинзон Крузо на борда на кораба, хората желаят да притежават това, което ще им осигури приход (стоки и услуги) в бъдещето. Хората вземат решения по отношение на настоящето и на бъдещето. Миналото е отминало безвъзвратно. Парите предлагат на хората най-големият брой от възможности за бъдещето, така че те продават стоки и услуги в настоящето за да купят пари.
Принципите, определящи стойността на парите, са следните:
Икономическата дейност започва с подреден ред от желания (първо, второ, трето и т.н.)
Свят на оскъдност не ни позволява да постигаме всичките си желания наведнъж.
За да увеличаваме производството имаме нужда от капитал (инструменти)
Трябва да пожертвуваме настоящия приход за да се сдобием с капитал.
Стойността на инструмента за всеки човек зависи от очакваната стойност (за дадения човек) на бъдещата производителност на инструмента.
Стойността се вменява на стоки и услуги от отделния човек, затова тя е субективна.
Миналите стойности нямат икономическо значение; настоящият и бъдещият приход са всичко, което важи.
Трябва да разпределяме оскъдните си ресурси рационално, за да постигаме целите си.
Парите не съществуват, ако сте напълно сам.
Парите са обществено явление.
Стойността на парите не е постоянна (например по време на глад).
Няма "равностойност на размяната.”
Петте характеристики на парите са: делимост, преносимост, трайност, разпознаваемост и оскъдност.
Парите са най-търгуваната стока.
Парите увеличават нашите възможности.
Парите ни позволяват да се поправим по-лесно, когато сме допуснали икономически грешки.
Парите увеличават разделението на труда.
Следователно парите увеличават нашата производителност.
Парите увеличават свободата ни.
Парите позволяват високо развити икономически изчисления.
Не е необходимо държавата да ги произвежда за да съществуват.
Какво ще кажеш?
Отче наш, моля да даваш сили, знания и умения на автора на християнския блог lamb, който да представя Бог и неговото слово по най-правилния начин. Не само да служи на своите потребители, но да докосне душите на хората и да създава Христови ученици. В Името на Исус Амин. Матей 18:20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.
