СИН НА ДЯВОЛА

Когато дойде лятото, цялото гето изглеждаше полудяло от злоба. Бандите, които през зимата се бяха изпокрили, сега се проявяваха с нови сили.
Междувременно аз бях станал един от най-опасните водачи. През зимата прекарах 30 дни в следствено отделение, но обвинителният материал не беше достатъчен, за да бъде повдигнато обвинение срещу мен.

Със затоплянето на атмосферата ние все повече изпадахме в бяс. На първи май Минго - президента на “Капланите”, въоръжен с пистолет, влезе в един магазин.

• Ей, бейби - каза той на едно момче, което стоеше до масата и насочи към него оръжието си, - ти ли си Саугрейс?
• Да, аз съм. Какво има?
  Минго не отговори. Той вдигна пистолета и се прицели в главата му. Момчето се засмя.
• Слушай, момче, махни тази играчка, че може да гръмне!
  Минго беше под влияние на хероин. Той безизразно гледаше човека пред себе си. Изстрелът улучи момчето точно под носа и пръсна черепа му. Кръв, кости и мозък опръскаха стената. Минго се обърна и напусна магазина. Когато полицаите го настигнаха, той насочи пистолета си към тях. Предложиха му да вдигне ръцете си и да остави оръжието. Вместо това той откри огън срещу тях. Няколко куршума изсвириха над главите им. Полицията отговори и Минго падна мъртъв на улицата. Във всеки един от нас се криеше по един Минго. Като че ли целият град беше полудял. През това лято ние обявихме война на полицията. Написахме писмо на 88-ми участък, в което съобщавахме, че всеки полицай, който прекрачи нашата територия, ще бъде смятан за враг.

Полицията удвои своите сили. Контролните патрули се увеличиха от двама на трима. Но това не ни пречеше. Ние се събирахме на покривите и хвърляхме камъни и бутилки по тях. Когато патрулираха по средата на улицата, ние откривахме огън. Не се прицелвахме много добре, а и оръжията ни бяха собственоръчно направени. Мечтата ни беше да очистим някой полицай. С особено голямо удоволствие използвахме бензиновите бомби. Бензинът крадяхме от паркираните коли и пълнехме с него бутилки от “Кока кола”. Слагахме шнур, запалвахме го и хвърляхме бомбата върху полицейската кола, която минаваше по улицата.
Понякога ставаха и непредвидени неща. Един следобед Дан Броусън, член на нашата банда, запали шнура на една бензинова бомба, за да я хвърли върху полицейския патрул, но шнура се оказа твърде къс и бомбата експлодира в ръцете му. Преди да можем да му се притечем на помощ, той бе обгърнат от пламъци. Полицаите дойдоха и се помъчиха да угасят огъня с ръце. Един от тях пострада, като получи тежки обгаряния. Дан беше закаран веднага в болницата, но трябваше да минат години, докато се възстанови напълно.
Празниците бяха особено желани от нас. На Великден, Петдесятница и на Националния празник ние се събирахме в Кони Айсленд заедно с всичките 285 банди на Ню Йорк. Всички носеха своите най-хубави неща и се опитваха да правят размяна, която често завършваше с кървави сблъсъци. На този 4 юли “Епископите” убиха Лари Щайн, едно от нашите момчета, което беше едва на 13 години. Пет момчета го бяха били до смърт с велосипедни вериги. После заровили трупа му в пясъка. Едва няколко дена по-късно той бе открит.
Когато научихме за смъртта му, ние се отправихме към квартирата на “Епископите”. Момчетата жадуваха да запалят целия Бруклин, но аз ги задържах с цел да си отмъстим след погребението на Лари.

На следващия ден следобед ние се събрахме близо до гробищата. Две коли докараха опечалените. Аз познах майката на Лари, неговия баща и четиримата му братя. Ние стояхме досега настрана, но когато останалите пристигнаха, се присъединихме към тях. Бяхме около 200 момчета и момичета, повечето от които носеха черни якета с двойно “М” на гърба.
Аз отидох при госпожа Щайн, за да изкажа съболезнованията си. Тя ме погледна като обезумяла и започна да крещи:

• Махнете го от тук! Изгонете този дявол!
  Тя се обърна и направи няколко колебливи крачки към колата, загуби съзнание и падна на тревата. Мъжът й се наведе над нея, а четирите малки момчета гледаха уплашено как цялата банда се разположи около гроба.
  Господин Щайн ме погледна и каза:

• Ти си отговорен за всичко! Без теб и твоята банда Лари днес щеше да бъде жив!
  Очите му горяха от омраза. Все пак аз послушах служителя от погребалното бюро, който ми прошепна:

• Моля, почакайте от другата страна на гроба! Дайте ми възможност да извърша погребението почтено. Разбрахме ли се?
  Аз кимнах и преминах оттатък.
  Нищо не беше в състояние да ни задържи тази вечер. Бяхме научили, че някой е очистил един от “Епископите”. Погребението щеше да се състои на следващия ден. Момчетата смятаха да нападнат шествието и да хвърлят няколко бензинови бомби в тълпата. Всички бяха изпълнени с желание да отмъстят за своя загинал другар. Те горяха от омраза. Мани предложи да отидем в залата, където лежеше трупът на младото момче и да го запалим.

• Хайде да го изгорим! - изкрещя той. - Ако чакаме, утре ще бъде твърде късно!

• Да! Да! Хайде! - изкрещяха всички в хор.

Двадесетина момчета нахлуха в дома на покойника до гробищата, събориха саркофага с останките на починалия и запалиха ковчега. Погребението се състоя при силна полицейска охрана, но ние бяхме отмъстени. Бяхме като животни без съвест, морал, съзнание и изобщо някакво чувство за добро и зло.
Франк се мъчеше от време на време да ми помага. Отказвах помощта му и го убеждавах, че сам мога да се грижа за себе си. През пролетта на 1957 г. Франк дойде при мен и ми каза, че татко и майка щели да дойдат в Ню Йорк. Той ме покани да ида на другия ден при него. Аз отказах. Не се нуждаех от родителите си. Те ме бяха изпъдили и сега аз не желаех да имам нищо общо с тях.
На следващата вечер Франк доведе татко при мен. Мама, както каза той, не искала да дойде, защото съм отказал да ги посетя. Когато те влязоха, аз продължих да лежа в леглото, без да им обръщам внимание. Татко се спря на вратата и дълго ме гледа.

• Франк ми разказа за теб! - започна той едва след няколко минути, като гласът му ставаше все по-силен и по-силен. - Той ми каза, че ти си шеф на банда и полицията е по стъпките ти. Вярно ли е това?

Не отговорих. Обърнах се към Франк, който стоеше до него и изсъсках:

• Защо си му разказвал това? Не ти ли казах, че не желая да виждам никого от вас?

• Аз му казах само истината, Ники! - отговори Франк спокойно. - Ще дойде време и ти сам ще разбереш това.

• Той е обладан от демони - каза татко и ме погледна строго в очите. - Той е обладан, но аз ще го освободя сега!
  Погледнах го нервно и се изсмях.

• Миналата година и аз си мислех, че имам демони, обаче сега и демоните се страхуват малко от мен.
  Баща ми се приближи, постави ръката си на рамото ми. Натисна ме така силно, че трябваше да коленича на пода. Неговите яки ръце ме държаха като в клещи.

• Чувствам пет нечисти духа в теб - каза той. След това кимна на Франк да хване раменете ми. Опитах се да се измъкна, но двамата бяха по-силни от мен. - Пет демона викаше татко. - Ето защо е станал престъпник, но тази вечер аз ще го излекувам.
  Той постави ръка върху главата ми и ме натисна така силно, като че ли тя беше тапа, която трябваше да се набие в някаква бутилка.

• Марш! - крещеше той. - Аз ви заповядвам да излезете от него!
  След това той ме удари силно по слепите очи и заповяда на демоните да излязат от мозъка ми. Франк държеше ръцете ми високо над главата, а баща ми ме стисна за врата така силно, че помислих, че иска да ме удуши.

Ако харесвате съдържанието на блога може да го подкрепите с тази молитва.
Отче наш, моля да даваш сили, знания и умения на автора на християнския блог lamb, който да представя Бог и неговото слово по най-правилния начин. Не само да служи на своите потребители, но да докосне душите на хората и да създава Христови ученици. В Името на Исус Амин. Матей 18:20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.