„Внимавай на себе си и на учението." 1. Тимотей 4:16

Едно от забележителните характерни качества на Божието слово е, че
то никога не изолира учението от отговорността. Нека вземем за пример
Филипяни 2:1-13. Това е един от класическите текстове в Новия Завет,
където намираме учението за Христос. Там виждаме Неговото равенство с Бог Отец, Неговото доброволно унижение, Неговото въплъщение,
Неговото слугуване, Неговата смърт и последващо прославяне. Но
всичко това не е представено като доктринално изложение, а като призив към филипяните и към нас да имаме същата нагласа на ума като
Христос. Ако живеем за другите, както Той е правил, ще предотвратим
караници и зависти. Ако заемем смиреното положение, което Той е заел, Бог ще ни възвиси на Своето време. Този пасаж е изключително
практичен.

Често се сещам за това, когато чета книги по систематично богословие. В тези книги авторите се опитват да обобщят
цялата библейска информация за ученията на нашата вяра и да ги подредят - учението за Бога, за Христос, за
Светия Дух, за ангелите, за човека, за греха, за изкуплението и т. н.
Това несъмнено е ценно и полезно, но същевременно може да бъде много студено, ако не е съчетано с богобоязлив живот. Човек
може да е интелектуално много добре запознат с великите учения, но
същевременно да има трагични недостатъци в християнския си характер. Ако изучаваме Библията така, както Бог ни я е дал, никога няма да
изпитаме това разминавне между учение и отговорност, между теория
и практика. Двете винаги са чудесно уравновесени и втъкани едно в
друго.

Може би най-несвързаното с нашата отговорност учение е това за бъдещите събития. Твърде често пророчествата са били представяни по
начин, който просто задоволява любопитството. Сензационните спекулации за самоличността на Антихриста може да привличат тълпи, но не
стимулират освещението. Пророчеството обаче никога не е имало за
цел да гъделичка ушите на хората, а да възпитава техния християнски
характер. Джордж Петерс изброява 65 начина, по които учението за второто пришествие на Господ Иисус
би трябвало да повлияе на нашата отговорност и характер. А не се съмнявам, че има и много повече.
Поуката за нас е, че никога не бива да отделяме богословието от практическия страх от Бога. В нашето лично изучаване на Библията и при
поучението на други трябва да наблягаме на напътствието на Павел към
Тимотей: „Внимавай на себе си и на учението..."

Ако харесвате съдържанието на блога може да го подкрепите с тази молитва.
Отче наш, моля да даваш сили, знания и умения на автора на християнския блог lamb, който да представя Бог и неговото слово по най-правилния начин. Не само да служи на своите потребители, но да докосне душите на хората и да създава Христови ученици. В Името на Исус Амин. Матей 18:20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.