„И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите
слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост." Деяния 4:29
Когато ранните християни били преследвани, те не чакали обстоятелствата да се променят. Вместо това те прославяли Бога в настоящите обстоятелства.
За съжаление, твърде често ние не следваме техния пример. Отлагаме
действието за по-късно, когато условията ще бъдат по-благоприятни.
Разглеждаме камъните по пътя като препятствия, а не като трамплин.
Извиняваме бездействието си с това, че обстоятелствата не са идеални.
Студентът не иска да се включва в християнско служение, докато не
приключи с образованието си. После е напълно погълнат от приятелство и брак. След това напрежението на работата и семейния живот му
пречи да се посвети на служение. Той решава да изчака да се пенсионира - тогава ще е свободен и ще предостави на Господа остатъка от живота си.
Най-накрая се пенсионира, но енергията и духовната му визия
са отлетели и той се поддава на удобството.
Или пък често се случва да трябва да работим с хора, които не се отнасят с нас достатъчно нежно и деликатно.
Възможно е тези хора да заемат отговорни позиции в местната църква. Въпреки че са верни и работят усърдно, ние имаме проблеми с тях. Какво правим тогава?
Притаяваме се някъде в периферията и чакаме няколко тържествени погребения. Този метод обаче не действа. Такива хора обикновено са удивително дълголетни.
Чакането на погребения е доста неефективно.
Йосиф не е чакал да го освободят от затвора, за да посвети живота си
на някаква полезна дейност - той е служел на Бога и в затвора. Даниил
е станал мощно свидетелство за Бога по време на вавилонския плен.
Ако беше чакал края на изгнанието, щеше да стане късно. Павел е написал писмата до ефесяните, филипяните, колосяните и Филимон, докато е бил в затвора.
Не е чакал обстоятелствата да се подобрят.
Простият факт е, че обстоятелствата в този живот никога не са идеални. А и на християните не им е дадено обещание, че някога ще се подобрят
Затова и за служението, както и за спасението, важи: „Ето, сега
е благоприятно време."
Лутер е казал: „Който иска да чака, докато случаят е напълно подходящ за неговата работа, никога няма да го намери."
Соломон ни предупреждава: „Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на облаците, няма да жъне." (Еклисиаст 11:4)
За всичко има време, рекъл Соломон. Като "Време да се живее и време да се мре" в романа на Ремарк, евреин разбира се.
Отче наш, моля да даваш сили, знания и умения на автора на християнския блог lamb, който да представя Бог и неговото слово по най-правилния начин. Не само да служи на своите потребители, но да докосне душите на хората и да създава Христови ученици. В Името на Исус Амин. Матей 18:20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.
