„Вие не знаете какъв ще бъде утре животът ви, защото вие сте пара, която се явява за малко и после изчезва." Яков 4:14

Настойчивият глас на Светия Дух в Библията често напомня на нас,
смъртните човеци, че животът ни е кратък. С многобройни илюстрации
и сравнения Духът на Господа ни внушава, че дните ни са ограничени
и бързо преминаваме.

Например, Той сравнява живота със совалка на тъкач (Йов 7:6), онзи
инструмент, който така бързо прелита между опънатите на стана нишки, че трудно може да се проследи с око.
Йов казва, че животът е като дъх (Йов 7:7), който трае само за миг и
вече не се връща. Псалмистът създава същото впечатление, говорейки
за „лъх, който преминава и не се връща" (Псалм 78:39).

Валдад (напълно ненужно) напомня на Иов, че земните ни дни са като сянка. Същия образ виждаме и в Псалм 102:11: ,Дните ми са като
удължена сянка." Сянката е много краткотрайна, тя не стои дълго на едно и също място.
Иов сравнява живота си с отвеян лист (Йов 13:25), крехък, слаб и вехнещ, и със суха плява, носена от вятъра. Исая призовава състраданието
на Господа с думите: ,Всички вехнем като лист." (Исая 64:6)
Давид пише: „Ето, направил си дните ми като педя." (Псалм 39:5) Ако
животът се разглежда като пътуване, според думите на Давид то би било само на разстояние от няколко сантиметра.
Мойсей, Божият човек, описва живота като сън (Псалм 90:5), през
който времето минава, без изобщо да го усетим.

В същия псалм Мойсей сравнява хората и техния живот с тревата:
„Сутрин са като трева, която никне. Сутрин цъфти и пониква, вечер се
окосява и изсъхва." (Псалм 90:5-6) Векове по-късно Давид използва същия образ, за да опише нашата преходност: „Дните на човека са като
трева, като полско цвете - така цъфти. Защото вятърът преминава над
него, и го няма, и мястото му не го познава вече." (Псалм 103:15-16)
Спърджън се е изразил така: „Тревата се сее, расте, цъфти, окосява се и
я няма." Това е нашият живот, изразен в най-кратка форма!

Тук и Яков добавя своето свидетелство. Той казва, че човешкият живот изчезва като пара. Той се явява за миг и вече го няма.
Това натрупване на образи и сравнения трябва да предизвика у нас две
неща. Първо, трябва да накара невярващите да се замислят колко е кратко нашето време на земята и колко е важно да сме готови за срещата с
Бога. Второ, трябва да накара вярващите да броят дните си така, че да
придобият мъдро сърце (Псалм 90:12). Това води до живот, изпълнен
със страхопочитание и отдаденост на Иисус Христос, към живот, живян
за вечността.