„Господ е праведен, Той обича праведни дела." Псалм 11:7

Сам Господ е праведен и Той иска и Неговите хора да вършат праведни дела. Той се радва, когато вярващите инстинктивно взимат решения,
които съвпадат с божествените морални принципи.
Но това не винаги е лесно в свят като нашия. Ние сме изложени на
постоянното изкушение да правим компромиси в моралната и етична
област. Някои изкушения са съвсем открити и плоски, а други са по-коварни. Ние се нуждаем от проницателност и твърдост, за да вървим по
тесния, правия път.

Не е възможно да съставим каталог на всички проблемни области, но
един списък с примери може да ни създаде основа за бъдещи решения.
Подкупите и рушветие са начини на действие на неправдата. Също такива са и подаръците за снабдителите, които трябва да
повлияят на преценката им. Не е редно да се издават чекове без покритие (с надеждата,
че докато се осребрят, в сметката може би вече ще има достатъчно пари). Незаконно е да се изпраща стокова пратка със скрито писмо, за да
се избегне плащането на допълнителната такса за писмо. Измама е да се
казва по телефона, че шефа го няма, докато той всъщност седи на съседното бюро. Всяка злоупотреба с времето или сметката на фирмата за
дейности или разходи, които не са свързани с работата... И, разбира се,
широкоразпространената практика да се фалшифицират данъчните декларации, като или се укриват доходи, или чрез фалшиви документи се
раздуват разходите... Случаите на застрахователни измами вече са придобили размерите на епидемия.
Пресрочване на задължения, некачествена работа... А може би една от най-разпространените порочни практики е непозволеното
използване на времето на работодателя за вършене на лична работа.

Не е правилно да се застъпваме за роднини или приятели, когато те
очевидно не са прави. Това е криворазбрана любов и погрешна солидарност. Ние служим на делото на правдата, когато заставаме на страната
на истината против греха, независимо кой е виновният.
Също така е погрешно да подкрепяме изключен от църквата човек поради сантименталния възглед, че той се нуждае от любов и разбиране.
Това води само дотам, че в църквата възниква напрежение и изключеният продължава да се закоравява в злото си.
И накрая, никога не е правилно някой да поема върху себе си вината
за нещо, което не е извършил. Има някои миролюбиви души, които са
готови да поемат отговорността, когато виновният отказва да си признае. Мирът не може да се постигне, като жертваме истината.
Смелост, братко! Не се препъвай,
дори пътеката ти да е мрачна нощ.
Има пътеводна звезда за смирения:
,Довери се на Бога, правда върши!"