1 Коринтяни 1:10
В единството има огромна сила. Библията ни учи, че там, където има единство, „Бог е заръчал благословението си до века“. Бог копнее да види Неговата църква единна и обединена.
Но как да живеем в единство, когато сме толкова различни един от друг? Как да се свързваме без да изпадаме в конфликти помежду си?
Когато чета за единството от Писанията, аз виждам един незаобиколим фактор – Святия Дух! Мисля си, че единството е основано преди всичко на начина, по който индивидуално всеки един от нас се свързва със Святия Дух.
Ефесяни 4:3 казва: “и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.“ Когато фокусът ми на първо място е моето единство в Духа, тогава автоматично се свързвам с всеки, който е в Духа. Тази свързаност в Духа пази нашето единство в Него. Колкото повече се осланяме и предаваме на Святия Дух, толкова повече Той ни обединява. Това става толкова естествено, защото всички ние сме свързани към един източник и подобно на светлинните прожектори по време на концерт, ние създаваме онази красива картина от светлина, която променя атмосферата.
Ап. Павел пише за това в 1 Коринтяни 12:12,13,17,18: „Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. 13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме. Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието? 18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.“
Бидейки в едно тяло, не ни прави да оперираме еднакво, да изглеждаме еднакво или следваме еднакво призвание. Всички ние сме свързани към един и същ „мозък“ – Святия Дух. По същия начин, по който мозъкът ни подава сигнали и управлява всичко в тялото ни, така и Святият Дух задвижва духовните процеси в нас. Когато се поддаваме на тези Негови импулси в нас и им се покоряваме, тогава започваме да живеем онова, за което сме били създадени.
Това покорство към Святия Дух е чиста форма на поклонение. Колосяни 3:14 казва: „А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството (съвършена хармония).“ Нашата любов към Отец се изразява в нашето покорство към Него. Покорството ни към Него е нашето истинско поклонение. Това е спиралата на нарастващото единство, на съвършената хармония помежду ни. Именно посред нашите разнообразности и различия ние сме завладяни от един Дух, който ни свързва с Божието бащино сърце, което ни обединява като един Дом и Семейство.
Исус се моли за това единство в Еванг. На Йоан 17:21-23: „да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. 22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; 23 Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.“
Нека бъдем църквата, за която Исус се моли. Нека живеем в единство. Нека се свързваме със Святия Дух всеки ден, нека Му се покоряваме, нека се покланяме на Отца и нека обичаме хората около нас, както Той ги обича.
