„И греховете им и беззаконията им няма да помня вече. "
Евреи 10:17
Способността на Бога да забравя греховете, които са покрити от кръвта на Христос, е една от най-скъпоценните и успокоителни истини в
Писанието.
Това е невероятно чудо: „Колкото е далеч изтокът от запада, толкова е
отдалечил от нас престъпленията ни." (Псалм 103:12) Фантастично е,
че можем заедно с Езекия да кажем: „Ти хвърли зад гърба Си всичките
ми грехове." (Исая 38:17) Нашият разум отказва, когато чуем думите
Господа: „Изличих като гъста мъгла престъпленията ти и като облак -

греховете ти." (Исая 44:22) Но още по-чудно е да прочетем: „И греховете им и беззаконията им няма да помня вече."
Когато ние изповядаме греховете си, Той не само прощава, но и веднага забравя. Не е преувеличение да кажем, че Той погребва греховете
ни непосредствено в морето на Своята забрава. Това се илюстрира от
опита на един вярващ, който водел тежка борба с един упорит грях, който се бил превърнал в навик. В момент на слабост той отново се поддал
на изкушението. Веднага се втурнал в Божието присъствие и отчаяно
извикал: „Господи, отново го извърших!" Тогава чул Господ да казва:

„Отново извърши какво?" Идеята на историята е, разбира се, че за частите от секундата след изповедта на греха Господ вече бил забравил
всичко.
Това, че всезнаещият Бог може да забравя, е скъпоценен парадокс. От
една страна Той знае всичко. Той знае броя на звездите и нарича всички по име. Той знае всички наши борби и отбелязва всяка наша сълза.
Той знае всяко врабче, което пада на земята. Той знае броя на космите
на главата ни. И въпреки това забравя греховете, които сме изповядали
и оставили. Дейвид Сиймъндс казва: „Не знам как Божието всезнание
може да забравя, но знам, че забравя."

И още една последна мисъл! С право се казва, че когато Бог прощава
и забравя, Той поставя табела с надпис: „Риболовът забранен". Забранено е да се ровим в собствените си минали грехове или в чужди минали
грехове, които Бог е забравил. В това отношение трябва да развием слаба памет и силна забравливост.