„Не съдете по вида, а съдете справедливо." Йоан 7:24
Една от най-дълбоко вкоренените слабости на падналото човечество е
постоянната склонност да съдим по вида. Ние преценяваме човека по
външността. Преценяваме една употребявана кола по състоянието на
боята и лака. Преценяваме една книга по корицата. Независимо колко
пъти сме се разочаровали и илюзиите ни са били разбивани, ние пак
упорито отказваме да се научим, че не всичко, което лъщи, е злато.
В своята книга ,Чувства за малоценност - истинска епидемия" д-р
Джеймс Добсън казва, че физическата красота е най-високо цененото
човешко качество в нашата култура. По неговите думи ние сме я превърнали в „златния еталон за стойност на човека".
Така напр. възрастните обръщат повече внимание на едно хубавичко дете отколкото на едно обикновено. Често учителите пишат по-високи оценки на външно
привлекателните деца. Красивите деца биват наказвани по-малко от
другите. Невзрачните деца много по-често трябва да отговарят за деянията си.

Самуил би избрал за цар високия, красив Елиав (1. Царе 16:7), но Господ го коригира: „Не гледай на вида му, нито на високия му ръст, понеже
съм го отхвърлил; защото Господ не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а Господ гледа на сърцето."
Най-драстичният пример за неправилна преценка в човешката история е отношението към Господ Иисус, когато Той идва на земята. Явно
Той не е бил привлекателен, що се отнася до физическата Му външност.
„Нямаше вид, нито великолепие, че да погледнем на Него, нито изглед,
че да Го харесаме." (Исая 53:2) Ние не видяхме красота в единствения
истински красив човек, който някога е живял!

Сам Той обаче никога не е паднал в този ужасен капан на преценяването по външния вид. Още преди Той да дойде, за Него е пророкувано:
„Няма да съди според гледането на очите Си и няма да решава според
слушането на ушите Си." (Исая 11:3) За Него има значение не лицето, а
характерът; не опаковката, а съдържанието; не физическото, а духовното.