„А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси." Еремия 45:5
Едно много коварно изкушение е дори в работата за Господа да искаме да бъдем „големи", да виждаме имената си в списанията или да ги
чуваме по радиото. Но това е опасна примка. Това ограбва славата на
Христос. Ограбва самите нас от мира и радостта. Освен това ни прави
мишена за атаките на дявола.

Ограбва славата на Христос. Ч. X. Макинтош е казал: „Когато един
човек или неговото дело станат известни, винаги съществува огромна
опасност. Той може да бъде сигурен, че Сатана постига целта си, когато вниманието се насочва към някого или нещо, различно от Самия Господ Иисус.
Може някое дело да е било започнато в съвършена простота, но поради недостатъчна свята бдителност и духовност от страна на
работника, той или плодовете на работата му събуждат всеобщ интерес
и той лесно пада в примката на дявола. Голямата и неотклонно преследвана цел на Сатана е да ограби славата на Господ Иисус. А когато това
става чрез привидно християнска работа, той временно е постигнал
още по-голям успех." Дени (Джеймс, 1856 - 1917, шотландски теолог)
също изразява това добре:„Никой не може да докаже едновременно, че
самият той е велик, и че Христос е славен."

Ние ограбваме и себе си. Някой е казал: „Никога не съм познавал истински мир и истинска радост в
служението за Господа, докато не престанах да искам да бъда велик."
Стремежът да сме велики ни превръща в огромни мишени за нападенията на Сатана. Падането на една публично известна личност носи
много по-голям позор на делото на Христос.

Йоан Кръстител упорито е отхвърлял всякакви мисли за собственото
си величие. Неговият девиз е бил: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам."
Ние също би трябвало да заемаме най-последното място, докато Господ не ни повика да минем по-напред.