Във времена на духовна сухота и упадък може да бъде изкушаващо да загубим надежда и да спрем да очакваме Бог да донесе съживление и обновление. И все пак Писанието ни подтиква да продължаваме да се надяваме , да се молим и да очакваме времена за освежаване от Господ.

Пророк Авакум е живял в бурни времена, но въпреки това е заявил: „Макар и смоковницата да не цъфти, нито да има плод по лозите; въпреки че трудът на маслините може да се провали и нивите да не дават храна; макар че стадото може да бъде отсечено от кошарата и да няма стадо в кошарите, пак ще се радвам в Господа, ще се радвам в Бога на моето спасение” ( Авакум 3:17-18 NKJV ). Въпреки мрачните обстоятелства, Авакум избра да възложи своята надежда и радост на Бог.

В Новия завет Павел и Варнава призовават ранните вярващи да „постоянстват във вярата… казвайки: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство“ ( Деяния 14:22 ). Упоритостта през изпитанията подхранва надеждата на пациента .

Исус каза: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори” ( Матей 7:7 NKJV ). Ние сме увещавани да продължаваме да молим, търсим и чукаме в молитва, очаквайки Божия отговор.

Въпреки че не можем да наложим съживление в собственото си време, можем смирено да молим Господ за обновление, вярвайки, че Той чува и отговаря на молитвите. Докато чакаме, можем да подготвим сърцата си да приемат всичко, което Бог желае да излее. Неговото обещание е в сила: „Ако Моите хора, които се наричат ​​с Моето име, се смирят и се помолят, и потърсят лицето Ми, и се обърнат от нечестивите си пътища, тогава Аз ще чуя от небето и ще простя греха им и ще изцеля тяхната земя” ( 2 Летописи 7:14 NKJV ).

Нека упорстваме в изпълнената с надежда молитва и да не падаме духом до деня, когато станем свидетели на това как Бог отново съживява Своя народ.