„Ние ходим с вярване, а не с виждане." 2. Коринтяни 5:7
Замисляли ли сме се някога защо за повечето хора един футболен мач
е по-вълнуващ от едно молитвено събрание? Във всеки случай числеността на посетителите категорично показва това.
Или бихме могли да се запитаме защо позицията на президента на Съединените Щати е по-привлекателна от позицията на един старейшина
на църква. Общо взето родителите не казват на децата си: „Изяж си закуската и бъди послушен, и може би някой ден ще станеш старейшина."
Не, казват им: „Който яде и е добро момче, ще порасне голям и силен и
може и да стане президент."

Защо успешната кариера в бизнеса е по-привлекателна от мисионерския живот?
Често родители разубеждават децата си да стават мисионери и предпочитат да ги видят на добри позиции в управлението на светски фирми.
Защо един документален филм по телевизията приковава вниманието
ни повече от изучаването на Божието слово? Нека се замислим за безбройните часове, прекарани пред синия екран, и беглите минути пред отворената Библия!
Защо хората са готови за пари да вършат неща, които не биха вършили от любов към Господ Иисус? Мнозина, които неуморно се трудят за
фирмите си, са безразлични и вяли, когато Спасителят ги повика.

И накрая, защо нашата държава ни изглежда по-велика и значима от
Божието събрание? Политиката е разнообразна и вълнуваща. А животът
в църквата често ни изглежда скучен и лишен от сила.
Причината за всичко това е, че се опитваме да ходим с виждане, а не
с вярване. Но нашият поглед е замъглен. Ние не виждаме нещата такива, каквито са в действителност. Ценим временното повече от вечното.
Ценим естественото повече от духовното. Ценим човешката преценка
повече от Божията преценка.

Ако наистина ходим с вярване, нещата се променят. Вярата прояснява
духовния ни поглед. Ние започваме да виждаме нещата така, както Бог
ги вижда. Ценим молитвата като неописуема привилегия на постоянен
достъп до Владетеля на цялата Вселена. Разбираме, че един старейшина на църква означава за Бога повече от ръководителя на държавата.
Виждаме, както е казал Спърджън, че ако Бог е призовал някого за мисионер, би било ужасно жалко той „да падне до положение на цар".
Виждаме, че от телевизията ни засипват илюзии и въздушни кули, докато в Библията имаме ключа към пълноценния живот. Готови сме да
вложим докрай силите, средствата и времето си за Господа, което никога не бихме направили за някаква безлична фирма.
Съзнаваме, че нашата местна църква е по-важна за Бога и Неговия народ от най-великата
световна империя.
Съществената разлика е да ходим с вярване, а не с виждане!