ръцете н, като клещи посягат към Библията ми. Преди да мога да реагирам, дългите н>
нокти се забиха в страницата точно на стиха, който четях! Започнахме да заповядваме на
демоните на магьосничество и свързаните с тях духове да си отидат в Името на Исус и
скоро след това тя беше освободена от тяхната опресия.
Духът на гордост може да се проявява по няколко начина. Той може да накара
човек да седи или да стои много изправен и да държи ръцете си скръстени на гърдите.
Също може да го принуди да си вдигне назад главата. Един млад служител ми довери, че
говори твърде много. Той не можеше да се стърпи да не се намеси в чужд разговор. Не
успяваше да се дисциплинира и да остави другите да говорят. Той чувстваше, че това
което има да каже, в дискусията или разговора, е много по—важно отколкото онова, което
другите биха споделили. Заповядах на духа да се представи. Той каза, че е дух на
"важност". Мъжът беше седнал в сгъваем метален стол. Духът го накара да си вирне носа
и да наклони стола назад. Беше необходимо да го държа, за да не се преобърне и падне от
стола. Духът на гордост или важност кара даден човек "да мисли за себе си по-високо,
отколкото трябва да мисли".
Злите духове понякога проявяват присъствието и природата си чрез пантомима.
По време на предварителният разговор, преди да му послужим с освобождение, един
млад проповедник ми сподели, че е бил обсебен от светско танцуване и сподели, че
"скоро би танцувал, отколкото да яде". Когато демонът на светско танцуване беше
назован, мъжът започна да прави динамични пантомимични жестове. Тялото му започна
да се извива ритмично, ръцете му се движеха напред - назад сякаш пляска с ръце, а устата
му се движеше като че пее, но не се чуваше никакъв звук. Тогава демонът проговори: "Аз
пея - "Сила в Кръвта". Тогава мъжът взе една мокра кърпа, с която си беше бърсал
лицето (демоните преди това бяха излизали с повръщане) и започна да я усуква във
въздуха, като се въртеше в каданс. Най-накрая той хвърли кърпата, която се удари в тавана
и падна на пода, а демонът се изсмя зловещо. В други случаи сме виждали ритмични и
танцуващи духове да се проявяват чрез движения на тялото и особено чрез поклащане на
бедрата. Една млада жена, чието тяло вибрираше от проявлението на ритмичен дух, по-късно
ни откри, че е била професионална танцьорка и за известно време е работила в заведение.
Този дух се оказа управляващият дух в нея. Дяволът има заместител и извращение на всяко
добро и правилно нещо, което Бог е направил.
Докато служехме на една майка, която имаше дванадесет годишен син станахме
свидетели на много интересно проявление. Ръката на момчето беше осакатяла, в резултат на
мозъчно увреждане още при раждането. Китката му беше извита и ръката беше изсъхнала и
висеше напълно безполезна. Поради тази причина майката беше под властта на тормозещ
дух, който постоянно я дразнеше със състоянието на сина й. Той не й даваше почивка и
държеше вниманието й концентрирано върху това. Когато заповядахме на този тормозещ дух
да излезе, ръката на майката се изви по същия начин както ръката на сина й!
Болката е много често срещано проявление. Много, много пъти когато хора са имали
уговорен час за молитва за освобождение са споделяли, че преди да дойдат са получили
необичайно силно главоболие. По време на служението демоните често пъти причиняват
главоболие или болка в различни части на тялото. Духовете на нервност или напрежение
могат да причинят болки в гърба или във врата. Обикновено служещият с освобождение
полага ръка върху областта на болката и заповядва на демона да напусне, при което той бива
изгонен и болката веднага изчезва.
Други проявления, които могат да се наблюдават по време на служение с
освобождение са изтръпване на краката и ръцете, гадене, плач и смях. Смехът обикновено
е проявление на присмехулен дух, който се опитва да омаловажи служението. Някой
незапознат би си помислил, че човекът, който получава освобождение проявява
несериозност, но този смях няма нищо общо с чувствата му.
Съвет към дъщеря ми
Неестествен ли е Изкуственият Интелект?