разнообразието и че ние трябва да разчитаме на Него за това какъв метод трябва да
използваме.
Ето някои от създадените от хората правила. Например: едни може да кажат, че
никога не бива да полагаме ръце върху човека, от когото изгонваме демони. Други
пък, също толкова силно, може да настояват, че винаги трябва да се полагат ръце.
Някой пък може да твърди, че за да изкараш духовете, трябва да потъркаш с ръка
стомаха на човека или да го удариш по гърба. Ако започнем да търсим методите и
техниките ще завършим в безнадеждна бъркотия и точно това е, което дяволът иска.

Истината по този въпрос е, че Духът може да те води да направиш някое от горе
изброените неща. По време на служение с освобождение Духът на Бога ме е водил да
правя някои странни неща. Нашата работа е да слушаме Духа и да Му се покоряваме.
Може би е изглеждало странно на Мойсей, когато Бог му е казал да удари скалата, за да
осигури вода за народа си или да хвърли горчиво дърво във водата, за да стане годна за
пиене. Странно изглежда и това, че Исус плю на земята и направи кал, с която намаза
очите на слепеца и го изцели. Какво значение има каква техника ще избере Господ щом
тя ще даде резултати?
Полагане на ръце

Има хора, които спорят, че Исус никога не е докосвал хора по време на
освобождение. Съществуват най-малко два случая, които доказват точно обратното.
Единият е изцелението на тъщата на Петър. В Лука 4:39 се казва, че Исус "смъмри
треската". Той се отнасяше към треската като към личност. Това показва, че треската
имаше демоничен произход. В описанието на същата случка в Евангелието на Матей 8:15
се казва: "И Той докосна ръката й, и треската я напусна." Вторият случай на докосване или
полагане на ръка върху човек за освобождение виждаме в случая с жената, която беше
превита на две от дух на немощ.
И ето една жена, която имаше дух на немощ в продължение на
осемнадесет години, беше сгърбена и изобщо не можеше да се изправи. А
Исус като я видя, повика я и й каза: Жено, развързана си от немощта си.
И ПОЛОЖИ РЪЦЕ НА НЕЯ и веднага тя се изправи и славеше Бога.
(Лука 13:11-13)

Тъй като са описани само няколко случая, в които Исус полага ръце при
освобождение, ние не можем да правим заключение, че винаги е необходимо полагане
па ръце. Същият принцип важи и при служение за кръщение в Святия Дух. Писанията
показват, че понякога, за да бъде предаден Святия Дух бяха полагани ръце, но има и
случаи когато това не се прави. Отново трябва да останем чувствителни към
водителството на Святия Дух за това, какво точно да направим.
Веднъж конфронтирахме демони в едно шестнадесет годишно момче. Първият

демон, който назовахме беше страх. Духовете хвърлиха момчето на пода. Петимата
мъже, които бяха там се опитваха да го удържат, но почти без успех. Назовахме още
няколко други демона и това беше съпроводено с буйстване. Тогава Святия Дух ни даде
Слово на знание, че проявлението беше поради дух на насилие. Дадохме инструкции на
момчето да не се оставя на демоните да го владеят, но да се бори заедно с нас в духа, като
постоянно им заповядва да излязат в името на Исус. Духът на насилие беше изгонен, без
много боричкания, след което изгонихме още няколко демона и повече нямаше
агресивни проявления. Това ни научи, че присъствието на определен демон в даден човек
може да се прояви, дори когато биват назовавани и изгонвани други духове. Тази малка