„Внимавай да не забравиш Господа, своя Бог, ... когато .... се умножи
всичко, което имаш." Второзаконие 8:11, 13

Общото правило е, че Божият народ не понася добре материалното
благосъстояние. Той вирее много по-добре при неблагоприятни обстоятелства. В прощалната си песен Мойсей
предсказва, че благосъстоянието ще съсипе духовно израелския народ: „Но Есурун затлъстя и ритна

• ти затлъстя, надебеля, угои се - и остави Бога, който го направи, и
  презря Канарата на спасението си." (Второзаконие 32:15)
  Това пророчество се е изпълнило в дните на Еремия, когато Господ се
  оплаква: „Наситих ги, а те прелюбодействаха и на тълпи отиваха в домовете на блудниците." (Еремия 5:7)
  А в Осия 13:6 четем: „Според пашата си се наситиха, наситиха се и
  сърцето им се надигна; затова Ме забравиха." След завръщането на Израил от изгнанието левитите
  изповядват, че израилевите синове са реагирали неправилно на това, което Бог е направил за тях: „И ядоха и се
  наситиха, затлъстяха и се насладиха на Твоята голяма благост. Но станаха непокорни и се надигнаха против Теб, и захвърлиха Твоя закон зад
  гърба си, и убиваха пророците Ти, които свидетелстваха против тях, за
  да ги обърнат към Теб; и извършиха големи богохулства." (Неемия
  9:25-26)
  Ние сме склонни да разглеждаме материалното благосъстояние като
  ясен знак, че Господ е доволен от това, което сме, и което вършим. Когато печалбите на фирмата ни
  растат, казваме: „Наистина Господ изобилно ни благославя." Вероятно би било по-правилно да разглеждаме
  тези печалби като изкушение и изпитание. Господ изчаква и иска да види какво ще направим с тях.
  Дали ще използваме парите, за да направим нещо добро за себе си? Или ще се окажем верни настойници, които използват
  финансовите си средства, за да разпространяват благата
  вест до краищата на земята? Ще скътаме ли парите, стремейки се да
  натрупаме състояние? Или ще ги дадем за Иисус Христос и Неговото
  дело?
  Ф. Б. Майер е казал: „Когато се спори дали слънце или буря, успех
  или нужда са по-лошо изпитание за характера, един внимателен наблюдател на човешката природа вероятно би
  отговорил, че нищо не показва така ясно истинския материал, от който сме направени, като благосъстоянието, защото то е най-опасното от всички изкушения."
  Йосиф сигурно би се съгласил с това. Той е казал: „Бог ме направи
  плодоносен в земята на страданието ми." (Битие 41:52) Той е научил повече в трудностите и враждебните обстоятелства
  отколкото в богатството и благосъстоянието, въпреки че се е показал примерен във всички положения.