„Ако тичаш с пешаците и те те изморят, то как ще се надпреварваш
с конете? И ако се чувстваш сигурен само в мирна земя, какво ще правиш, в прииждането на Йордан?" Еремия 12:5

Това е един добър стих, над който да размислим, когато се поддаваме
на изкушението да се откажем твърде лесно. Ако не можем да се справим с малките трудности, как можем да очакваме
да устоим в по-големите? Ако се сриваме под леките удари на живота, как ще понесем тежките - с парния чук?
Има християни, които се разяждат от яд, че някой ги е обидил. Други
се затварят в себе си, защото някой ги е критикувал. Трети се оттеглят,
дълбоко засегнати, че някоя от любимите им идеи не е била гласувана.

Хора, които временно понасят незначително физическо страдание,
често се оплакват, като че ли свършва светът. Човек се пита какво ли биха направили, ако се разболееха от наистина тежка болест. Ако някой не
може да се справи с ежедневни проблеми, най-вероятно няма да издържи на големи трудности.
Всички ние се нуждаем от известна жилавост. Не че трябва да станем
корави и безчувствени. Но трябва да можем да понасяме удари. Нуждаем се от еластичност, за да можем отново да се изправим и да продължим.
Може би още днес внезапно ще се изправим пред криза. В момента тя
изглежда гигантска и непреодолима. Много ни се иска да захвърлим
всичко. Но въпреки това след една година цялата работа вече няма да ни
изглежда толкова важна. В такъв момент трябва да кажем заедно с псалмиста: „С теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена." (Псалм 18:29)
Авторът на Посланието до евреите прави една интересна забележка за
онези, които призовава да издържат: „Не сте се съпротивили още до
кръв в борбата си против греха." (Евреи 12:4) С други думи, вие още

изобщо не сте платили последната цена — мъченичеството. Ако християните се сриват, когато се счупи една чиния, когато любимата котка се
изгуби или когато някоя любовна връзка завърши с разочарование, какво ли ще правят, ако им се наложи да умрат за Господа?
Ако се водехме от чувствата си, повечето от нас отдавна вече биха се
отказали от борбата. Но в битката за вярата не може просто да се откажем и да изоставим всичко. Ставаме от земята, отърсваме се от праха и
продължаваме напред, към конфликтите. Победата в житейските дреболии ще ни помогне да спечелим и по-големите битки.