„Внимавайте и се пазете от всякаква алчност." Лука 12:15

Алчността е прекомерното желание за богатство и притежания. Това
е страст, която завладява хората, така че те искат да имат все повече и
повече. Това е треска, която ги кара да искат неща, които всъщност
изобщо не са им нужни.
Виждаме алчност у бизнесмена, който никога не е доволен. Той казва,
че ще приключи, когато събере определена сума, но когато това стане,
той иска още и още.

Виждаме я у домакинята, чийто живот е безкрайно пазаруване. Тя събира и складира огромни количества
вещи, докато килерът, гаражът, таванът и мазето вече започнат да се пръскат по шевовете.
Виждаме я и в традицията на подаръците за Коледа и за рождените
дни. Млади и стари преценяват успеха на празника според размера на
плячката, която се е събрала.

Виждаме я при получаването на наследство. Когато някой умре, роднините и познатите проливат по някоя
официална сълза, за да се спуснат след това като лешояди върху плячката, при което често се развихря малка гражданска война.
Алчността е идолопоклонство (вж. Ефесяни 5:5; Колосяни 3:5). Тя
поставя собствената воля на мястото на Божията воля. Също така алчността изразява недоволство от това, което Бог ни е дал, и решението да
получим повече, независимо какво ще ни струва това.

Алчността е лъжа, защото създава впечатлението, че щастието би могло да се намери в материалните блага. Има една приказка за един човек,
който можел да има всичко, като само си го пожелаел. Той си пожелал
вила, слуги, кадилак, яхта и - абракадабра - всичко се явило. Отначало
му било много забавно, но с времето, когато престанали да му идват нови идеи, той започнал да недоволства.
Накрая казал: „Искам да се махна оттук. Искам нещо да създавам, нещо да страдам. Предпочитам да
съм ако ще и в ада, но само не тук." Тогава слугата му му отговорил: „А
вие къде мислите, че сте?"

Алчността подлъгва хората да правят компромиси, да мамят и да грешат, за да получат това, което искат.
Алчността дисквалифицира един мъж за ръководна позиция в църквата (1. Тимотей 3:3). Роналд Сайдер пита: „Не би ли било по-билейско
хора, чието алчно сребролюбие ги е довело до „финансов успех", да бъдат подлагани на църковна дисциплина, а не да бъдат избирани за старейшини?"
Когато алчността доведе до злоупотреба, изнудване или други публични скандали, тя е причина за изключването на човека от църквата (1.
Коринтяни 5:11).

А когато алчността не бъде изповядана и оставена, в крайна сметка тя
води до изключване от Божието царство (1. Коринтяни 6:10).