„Не съдете, за да не бъдете съдени." Матей 7:1
Хора, които иначе не знаят почти нищо за Библията, често знаят този
стих и го използват по най-странни начини. Дори когато някой бива
критикуван заради явно, чудовищно зло, те „благочестиво" избълбукват: „Не съдете, за да не бъдете съдени." С други думи, те използват
този стих, за да отхвърлят всяко осъждане на злото.
Факт е, че има области, в които ние не бива да съдим. Но също така
има други области, където задължително трябва да преценяваме.
Ето няколко неща, които ни е забранено да съдим. Не бива да съдим
мотивите на хората. Тъй като не сме всезнаещи, не можем да знаем защо те правят това, което правят. Не бива да съдим служението на друг
вярващ - той стои или пада пред собствения си Господар. Не бива да

осъждаме хора, които заради съвестта си имат предразсъдъци за неща,
които са морално неутрални. Не е правилно да накърняваме тяхната съвест.
Не бива да съдим по външността или социалното положение — съществено е какво е в сърцето.
И, разбира се, трябва да избягваме острата, критична нагласа към околните, постоянното желание да ги порицаваме. Критикарският дух е много
лоша реклама за християнската вяра.
Има обаче други области, в които ние трябва да преценяваме и да съдим. Ние трябва да преценяваме всяко учение - дали съответства на Писанието.
За да избягваме впрягане в неравен ярем, трябва да преценяваме дали другите хора са истински вярващи, или не.
Християните трябва да отсъждат всички спорни въпроси помежду си, вместо да ходят на
съд. Местното събрание трябва да съди в случаи на крайни грехове и да

изключи от общението си грешника, който отказва да се покае. Членовете на събранието трябва да преценяват кои мъже имат качествата, които се
изискват за старейшини и дякони.
Бог не иска от нас да изхвърлим през борда способността си за преценка или да се откажем от всякакви морални или духовни стандарти.
Той иска от нас да се въздържаме от съдене там, където е забранено, и
да съдим справедливо там, където е заповядано.