Ние знаем, че Бог е реален, защото ни се е разкрил по три начина: в творението, в Неговото Слово и в Неговия Син, Исус Христос.
Най-основното доказателство за съществуването на Бог е просто това, което Той е направил. „Защото от създанието на света Божиите невидими качества – Неговата вечна сила и божествена природа – се виждат ясно, като се разбират от сътвореното, така че хората нямат извинение“ (Римляни 1:20). „Небесата възвестяват Божията слава; небесата възвестяват делото на ръцете му.” (Псалм 19:1).
Ако намеря ръчен часовник в средата на полето, не бих предположил, че той просто се е „появил“ от нищото или че винаги е съществувал. Въз основа на дизайна на часовника бих предположил, че е имал дизайнер. Но има много по-голям дизайн и прецизност в света около нас. Нашето измерване на времето не се основава на ръчни часовници, а на Божието дело – редовното въртене на земята (и радиоактивните свойства на атома цезий-133). Вселената показва страхотен дизайн и това говори за Велик дизайнер.
Ако намеря кодирано съобщение, ще потърся криптограф, който да ми помогне да разбия кода. Моето предположение би било, че има интелигентен подател на съобщението, някой, който е създал кода. Колко сложен е ДНК „кодът“, който носим във всяка клетка на тялото си? Сложността и предназначението на ДНК не е ли доказателство за Интелигентен писател на кода?
Бог не само е създал сложен и фино настроен физически свят; Той също така е вдъхнал чувство за вечност в сърцето на всеки човек (Еклисиаст 3:11). Човечеството има вродено възприятие, че в живота има нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед, че има съществуване, по-високо от тази земна рутина. Нашето чувство за вечност се проявява поне по два начина: създаване на закони и поклонение.
Всяка цивилизация в историята е ценяла определени морални закони, които са изненадващо сходни от култура до култура. Например, идеалът на любовта е всеобщо почитан, докато актът на лъжата е всеобщо осъден. Този общ морал – това глобално разбиране за правилно и грешно – сочи към Върховно морално същество, което ни е дало такива скрупули.
По същия начин хората по целия свят, независимо от културата, винаги са култивирали система на поклонение. Обектът на поклонение може да варира, но усещането за „висша сила“ е неоспорима част от това да си човек. Нашата склонност към поклонение е в съответствие с факта, че Бог ни е създал „по Своя образ“ (Битие 1:27).
Бог също ни се е разкрил чрез Своето Слово, Библията. В цялото Писание съществуването на Бог се третира като самоочевиден факт (Битие 1:1; Изход 3:14). Когато Бенджамин Франклин пише автобиографията си, той не губи време в опити да докаже собственото си съществуване. По същия начин Бог не прекарва много време, за да докаже съществуването Си в Своята книга. Животопроменящият характер на Библията, нейната цялост и чудесата, които съпровождат писането й, трябва да са достатъчни, за да оправдаят по-отблизо разглеждане.
Третият начин, по който Бог разкрива Себе Си е чрез Неговия Син, Исус Христос (Йоан 14:6-11). „В началото беше Словото: Словото беше у Бога и Словото беше Бог. Словото стана плът и се настани сред нас. Видяхме Неговата слава, славата на Единствения, Който дойде от Отца, пълен с благодат и истина” (Йоан 1:1,14; виж също Колосяни 2:9).
В невероятния живот на Исус Той спазва съвършено целия старозаветен закон и изпълнява пророчествата относно Месията (Матей 5:17). Той извърши безброй действия на състрадание и публични чудеса, за да удостовери посланието Си и да свидетелства за Неговата божественост (Йоан 21:24-25). След това, три дни след Неговото разпятие, Той възкръсна от мъртвите, факт, потвърден от стотици очевидци (1 Коринтяни 15:6). Историческите записи изобилстват с „доказателства“ за това кой е Исус. Както апостол Павел каза, това нещо „не стана в ъгъла“ (Деяния 26:26).
Ние осъзнаваме, че винаги ще има скептици, които имат свои собствени идеи относно Бог и ще прочетат доказателствата по съответния начин. И ще има някои, които никакви доказателства няма да убедят (Псалм 14:1). Всичко се свежда до вяра (Евреи 11:6).
