„Купувай истина и не я продавай. " Притчи 23:23

Често се налага да дадем нещо, ако искаме Божията истина. Ние също
трябва да сме готови да платим тази цена, каквато и да е тя. А когато
веднъж сме получили истината, не бива никога вече да я пускаме.
Разбира се, този стих не означава, че трябва да купуваме колкото може повече Библии и християнски книги и при никакви обстоятелства да
не ги продаваме. Да купуваме истина означава да правим жертви, за да
придобиваме познание за Бога и Неговите принципи. Например, това

може да ни навлече враждебността на собственото ни семейство, да изгубим работата си, да сме принудени да скъсаме предишни религиозни
връзки. Може да означава финансови загуби и дори физическо малтретиране.
Да продаваме истина означава да правим нечисти компромиси или напълно да се отказваме от нея. Това не бива да правим никога.
Арно пише в своята книга „Църквата у дома": „Всеобщо правило в естеството на човека е, че това, което идва с лекота, и си отива с лекота.
А това, което сме придобили с тежка борба, него държим здраво - било
то имотът ни или вярата ни. Хората, които без особени лични усилия и
грижи са придобили голямо богатство, често го пропиляват и накрая
умират в нищета. Рядко е обаче човек, който с огромен труд е придобил
състояние, просто да разсипе това трудно спечелно богатство. Така е и
с християнина, който е извоювал с борба пътя си към вярата. Ако е

трябвало да премине през огън и вода, за да намери мястото на богатствата, той няма лековато да се откаже от това скъпоценно наследство."
Във всички времена е имало свети хора, които са се отказвали от семействата си, славата си и богатството си, за да преминат през тясната
порта и да вървят по тясната пътека. Като апостол Павел те са считали
всичко друго за измет в сравнение със славата на познаването на Иисус
Христос, Господа. Като Раав те са се отказвали от езическите идоли и
са признавали Господа за единствения истински Бог, дори и това да е
изглеждало като предателство спрямо собствения им народ. Като Даниил те са отказвали да продават истината, дори и това да е означавало, че
ще бъдат хвърлени в огнената пещ, така нагорещена, че би могла да стопи и желязо.
Днес живеем във време, в което духът на мъченичеството е почти изчезнал. Хората по-скоро биха се отказали от вярата си, отколкото да
страдат за нея. Гласът на пророка вече не се чува никъде. Вярата е вяла.
Твърдите убеждения се осъждат като догматизъм. И за да се допълни
картината, хората са готови да се отказват от основни учения на вярата.
Те продават истина, а не я купуват.

Но Бог винаги ще си има избрани хора, които така ценят скритото съкровище на истината, че са готови да продадат всичко, което имат, само
за да получат тази истина. И когато я придобият, вече не са готови да я
продадат на никаква цена.