„По-разумен съм от всичките си учители, защото Твоите свидетелства са размишлението ми. По-разумен съм от старите. "
Псалм 119:99-100
На пръв поглед този стих звучи като незряло самохвалство или като
надут егоизъм. Дори бихме могли да се изненадаме, че откриваме в
Библията такива изречения. Те не звучат никак християнски.
Но ако разгледаме стиха внимателно, ще открием ключа, който отстранява трудностите. Псалмистът казва каква е причината за неговото
превъзходно знание. Той казва: „... защото Твоите свидетелства са размишлението ми".
С други думи, той е по-мъдър от всички свои учители, които не познават Светото Писание. Той е по-разумен от старите,
чиято мъдрост е земна, светска. И така, той не се сравнява с други вярващи, а с хората от този свят.
И в това, разбира се, има право! И най-простият вярващ може, коленичил, да види повече от най-учения невярващ, изправен на пръсти.
Нека обясним това с няколко примера.
Един правителствен водач уверява народа си, че на света ще има мир,
ако се тръгне в дадена посока и ако се направи това или онова. В някакво отдалечено село един селянин християнин слуша речта му по радиото.
Той обаче знае, че на света никога няма да има мир, докато не се завърне Князът на мира и не установи царството Си на земята.
Чак тогава хората ще изковат мечовете си на плугове и ще престанат да водят
войни. Тук селянинът е по-мъдър от дипломата.
Или някой известен учен оповестява, че Вселената е възникнала без божествена намеса. Един от неговите студенти е младеж, който наскоро се
е обърнал към Иисус Христос. Чрез вярата си той разбира, „че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не е станало от
видими неща" (Евреи 11:3). Този студент има познание, което професорът му няма.
Или нека помислим за психолозите, които се опитват да обяснят човешкото поведение, но не са готови да признаят факта, че грехът е вроден на всекиго от нас.
Вярващият, който знае това, е наясно, че всеки
човек се ражда със зла, покварена природа, и докато това не се приеме
и не се вземат необходимите мерки, всички решения на човешките
проблеми ще са само привидни.
И така, псалмистът не е бил надут самохвалко, когато е казал, че е поразумен от всичките си учители.
Онези, които живеят с вяра, имат поясен поглед върху действителността от онези, които разчитат само на
очите си. Онези, които размишляват върху Божиите свидетелства, виждат истини, които са скрити за мъдрите и умните на този свят.