евангелизирането толкова належащо и подчертава нуждата от
новорождение. Всеки един от нас е духовно същество, на което Бог е дал
душа и заедно, духа и душата, живеят в тялото съставлявайки личността,
която сме.

Повечето теолози ще се съгласят, че душата има три основни
части - ум, емоции и воля, които трябва ясно да различаваме, ако искаме
да имаме правилно учение за човека, върху което да изградим учението
за изцеление и освобождение. Има няколко добри книги, които
разглеждат този въпрос в дълбочина, но заради целта на тази книга е
важно е да осъзнаем само, че умът, емоциите и волята не са физически
органи (не можем да им даваме хапчета или да ги изрежем с операция!),
въпреки че приемайки лекарства и лечение, тялото може да окаже дълбок
ефект върху душата.

Умът
Умът е онази част от душата, която обработва цялата входяща
информация чрез физическите сетива, която мисли и осигурява
разумните основания, на които взимаме ежедневните си житейски
решения. Умът не е мозъка. Мозъкът е просто голям физически орган
действащ повече като компютър, който съхранява голямо количество
информация и извършва рутинните функции, които контролират тялото
без да е необходимо умът постоянно да следи всички тези процеси.

Умът обаче може да надделее над някои от стандартните инструкции
на мозъка към тялото (като дишането например и да забави поемането на
кислород), но за щастие по-голямата част от мозъчния функционален
контрол на тялото е изцяло несъзнателен. Например, ние не можем да
изберем да накараме сърцето ни да спре да бие. Съзнателният контрол
на такива жизненоважни механизми не е бил програмиран в компютъра ни
от неговия Създател!

С ума си можем да изберем дали да съхраним важна информация в
мозъка или не, която да си припомним, когато имаме нужда от нея. С ума
можем да създаваме идеи и представи, да правим схеми и да чертаем
планове за действие без да помръдваме тялото си дори един
сантиметър.