Божието Слово учи, че онези, които искат да следват стъпките на Човека от Голгота в дните на последното време, ще трябва да напредват с огромни трудности, защото сатана е слязъл с голяма сила, знаейки, че му остава малко време...

Враждата между истината и лъжата съществува още от падението на сатана. Съществото, което така настойчиво сее семената на заблудата и греха, някога заемаше един от най-висшите постове в небесните дворове. Но Люцифер не бе доволен от своя ранг и твърдо реши да се възвиши още по-нагоре. Затова започна да работи за осъществяването на амбициозния си проект, докато накрая се стигна до война на небето.

Сатана и съмишлениците му, воювали на негова страна, бяха изхвърлени от небето, но войната продължи и на земята. Във всеки век Божият противник е работил чрез хора, отклонили се от вярата и предали себе си на измамни учения и принципи, чийто автор неизменно е той. Христос учеше Своите ученици как да посрещат измамничеството на дявола и неговите посредници. Като си служеше с различни символи, Исус представи работата за разширяване царството на истината и правдата по цялата земя. Можем да победим сатана и неговите намерения само като поучаваме истината. Христос онагледи тази благовестителска работа с притчата за сеяча...

Поуката на притчата е изявена в личното отношение на Бога спрямо човеците и ангелите. Сатана е измамник. Когато той съгреши на небето, дори верните на Бога ангели не можеха да проумеят докрай потайностите на неговия характер. Именно затова Бог не пожела да го погуби веднага. Ако беше постъпил така, святите ангели не биха могли да разберат и схванат Божията правда и любов. Едно съмнение в Божията благост щеше да има същите пагубни резултати както семето на злото, което сатана вече бе посял. Затова авторът на злото бе пощаден, за да извади на показ докрай същината на характера си.

Колко века Бог носи болката и терзанието от факта, че търпи и гледа действието на злото. Той даде безценния дар на Голгота, вместо да допусне някой да бъде заблуден от изопачените представяния на сатана, защото плевелите не могат да бъдат изскубнати, без това да носи опасност за изкореняването на скъпоценни класове. Нима ние не трябва да се стремим да бъдем също тъй търпеливи към своите ближни, както небесния Бог е търпелив спрямо сатана?

Поуката на Христовата притча се състои в смирението и неупованието на себе си, както и в това да не съдим другите.