Данаил бе юноша, когато го отведоха в робство във Вавилон. Вероятно е бил на 15 или 16 години, защото е наречен “дете”, а това означава че е бил в най-ранните си младежки години. Защо той отказва да яде от разкошната царска трапеза? Защо не пожела да се докосне до виното, въпреки изричната царска заповед? Той разбираше, че след постоянна употреба, виното щеше да се превърне за него в нещо приятно и щеше да го предпочита пред водата. Данаил сигурно е възразил срещу това още на царската трапеза, но при наличието на царска заповед, не е имало друга възможност за оспорване или каквото и било друго действие. Но Данаил и неговите другари се посъветваха заедно. Те внимателно проучиха до какво би могло да доведе употребата на виното за тяхното умствено и физическо развитие. Младежите изследваха въпроса най-прилежно. Виното само по себе си, решиха те, бе една примка. От старите пергаменти, които бяха чели, те знаеха историята на Надав и Авиуд. От случая с тези свещеници бе ясно, че употребата на вино ги караше все повече да го обичат. Те пиеха вино преди свещенослужението си в светилището. Сетивата им оставаха притъпени и объркани. Те не можеха да направят разлика между свещения и обикновения огън. Замъгленият от алкохола мозък не можа да спре Аароновите синове да сторят онова, което Бог най-строго бе забранил на всички, които изпълняваха святата служба. Така те положиха в кадилниците си обикновен огън, когато Бог най-строго изискваше да изпълняват служението си само с неугасимия огън на олтара...

Другото съображение на пленените младежи бе в благословението, което царят изискваше преди храна, за което той се обръщаше към своите божества - идоли. Той отдаваше част от храната и виното, които принасяше пред идолите си. Този акт, според религиозното възпитание на младите евреи, посвещаваше цялата храна на идолите. Според верните на Бога младежи, да се седи на трапеза, където се практикува идолопоклонство, би означавало да се безчести името на Светия Израийлев. Затова и четиримата решиха, че не могат да седят на царската трапеза, където се хранят от изрядните ястия и да пият поднесените вина, които бяха изцяло посветени на божествата - идоли. Това не бе проява на самонадеяна дързост от тяхна страна, а израз на непоклатима любов към истината и правдата. Те не трябваше да се отделят от другите, но това се налагаше. В противен случай те щяха да покварят своя живот в царския двор на Вавилон.