ЗАГУБЕНА ОВЦА
БЯХ И НЕ РАЧИХ
ДА СЛУШАМ ПАСТИРСКИЯ ГЛАС
НИТО СЕ ПОКОРИХ.
СТРОПТИВО ДЕТЕ БЯХ;
НА ДОБРИЙ СИ БАЩА,
ГЛАСА НЕ СЛУШАХ, НЕ СЕДЯХ
ПОКОРНО У ДОМА.

ПОДИРИ ПАСТИРЪТ
С ЛЮБОВ ОВЦАТА СИ;
БАЩАТА ПО ПУСТИНИТЕ
ДЕТЕТО ПОТЪРСИ.
ОТ СТАДОТО ДАЛЕЧ,
СКИТАТЕЛ УМОРЕН,
НАМЕРИХА МЕ ВЕЧ ПРИ СМЪРТ,
УНИЛ, ОСАМОТЕН.

НАМЕРИХА МЕ СЛАБ
ОТ ЖАДНОСТ И ОТ ГЛАД;
ВЪЗДИГНАХА МЕ ИЗЛЕКА,
ПРИБРАХА МЕ НАЗАД.
ИСУС Е ПАСТИР МОЙ;
ПОДБУДЕН ОТ ЛЮБОВ,
ДУШАТА МИ ИЗКУПИ ТОЙ
СЪС СВОЯТА СИ КРЪВ.

ДОБРЕ МИ Е СЕГА
ПРИ НЕГО ДА СТОЯ;
НЕ СЪМ ИЗГУБЕНА ОВЦА,
СЪС СТАДОТО ВЪРВЯ.
СКИТАТЕЛ ВЕЧ НЕ СЪМ;
ОБИЧАМ СВОЯ СПАСИТЕЛ;
ОБИЧАМ БАЩИНА СИ ДОМ
И БАЩИНА СИ ГЛАС.