Между представители на сатана и небесните ангели се води непрекъсната битка. Божият противник се бори на живот и смърт за власт над човешките души. Ако всички можеха да видят подмолните течения, които се крият зад всяко благовидно изкушение, ако можеха да разберат привидно небесните по облик сатанински измами, тогава щеше да има далеч по-голяма предпазливост и внимание, а не такова силно упование в човешката мъдрост и пренебрежение към Божията помощ. Но когато нашият духовен взор е заслепен, ние не сме в състояние да съзрем очевидните случаи, които са се явили само за да се отклонят стъпките на Божиите люде от сигурния път в пътеки, които са хлъзгави и опасни.

Господ би желал да оформи и изгради живота по най-верния начин и да установи стъпките ни върху вековната Канара. Когато обаче човеците са егоцентрични, самохвални и уповаващи на себе си, ангелите съжаляват, защото знаят, че в умовете на другите ще бъдат засети семена на бурени, които по-късно ще прорастат и ще дадат лошия си плод. Единствената сигурност за всяка душа е да ходи смирено с Бога. Тогава хората могат да бъдат бдителни чрез молитвата. Те се молят само с уста, когато сърцето не е свързано с молитвата...

Мнозина дотам са замъглили умовете си със своята самонадеяност, че са станали много доверчиви там, където би било по-добре за тях да не вярват така лесно и да бъдат предпазливи. Ако хората можеха да видят колко лесно егоизмът и духовната гордост се вплитат в тъканта на предполагаемата набожност и посветеност на Божието дело, и как, когато това нещо се прояви, те просто опорочават работата, като я изкривяват;тогава биха се помолили така: “Помажи очите ми с небесния мехлем, за да виждам всичко както трябва...”

Докато не настъпи смирение на сърцето и чистота на делата, винаги ще се вършат неща, които ще водят след себе си до цяла поредица от грешки. Един погрешен ход, направен от липса на вяра, води до много пагубни обстоятелства.

Не изглежда кой знае какво зло да допуснем сатана да ни победи в малките неща, независимо че става дума за интереси на вечността. Но всяка погрешна стъпка води до цял низ от такива стъпки, а след това до ревност и зли помисли за нещата, в които Бог иска да бъдем победители.

Кога Божиите люде ще се научат на мъдрост? Истинската вяра в Исус Христос е свързана преди всичко с милостта и благодатта на Бога в нашето ежедневие. Бог чрез Христа е винаги непосредствено до нас - да, близо до всички, които Го призовават с простота и искреност, като разбират огромната си потребност от мъдростта, която слиза от небето.