Има хора, които хранят завист и омраза срещу братята си и наричат това Божий Дух. Има и такива, които разнасят приказки, обвиняват, осъждат, чернят характерите и всяват злоба в сърцата. Те говорят лъжливи, неверни неща на ближните си, които като слушат клеветата, губят Божия Дух. Не е пощаден дори и небесния вестител, който прогласява на Божия народ истините от Бога...
Този грях е по-страшен от греха на Ахан. Неговото влияние не се ограничава само до носителите му. Това е горчив корен, от който се отравят мнозина. Бог няма да благослови църквата, докато не се очистят душите, отказващи да се покаят и да променят пътя си.
Онзи, който е обновен от Христовия Дух ще обича не само Бога, но и своите братя, а тези които съгрешават, трябва да бъдат приемани с отношението, за което свидетелства Божието слово: “Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен” (Гал. 6:1).
Злото трябва да се укорява с яснота и вяра, но нека онзи, който поема тази отговорност да внимава, да не би сам да е отделен от Бога поради зли дела, Той трябва да е в състояние да поправя грешащия с дух на кротост. Ако не е способен да извърши това, тогава по-добре да не се залавя с поправянето или порицаването на своите братя, защото ще стори две злини, вместо да поправи една.
Нека всички бъдат много внимателни в отношението си към изкупените от Христовата кръв. Нека никога не забравят молитвата на Спасителя точно преди да остави учениците за дългата борба в Гетсиманската градина. Нека винаги помнят изключителната ценност, която Бог поставя над човешките чада, заради които отдаде Своя Син в примирителна жертва; Много са тези, които сякаш с удоволствие нараняват и огорчават сърцата на братята си. Дали те следват примера, който им остави Исус? Къде в писанието могат да посочат място, при което Христос се отнесе с небрежие, нетърпимост и повърхностно внимание към своите братя?
Онова, което отличава християнина от светския човек е изявата на Христоподобен характер, който чрез чистото, непорочно свое влияние очиства сърцето от егоизма.
