1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи
12 Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
27 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.