ДВАНАДЕСЕТИ ЧЛЕН
(ОЧАКВАМ) И ЖИВОТА В БЪДЕЩИЯ ВЕК. АМИН
Възкресението на мъртвите ще бъде последното велико чудо, което Господ ще извърши
на земята. След това тоя свят ще се свърши, и ще настъпят ново небе и нова земя, на които
ще царува правда (2 Петр. 3:13). Ще започне нов живот. Надеждата за тоя нов живот се
изразява в последния член от Символа за вярата: „Очаквам и живота в бъдещия век. Амин“.
Този живот ще настъпи след възкресението на мъртвите и всеобщия Христов страшен съд. За
тоя вечен живот е проповядвал Христос. За да ни даде блаженството на тоя вечен живот, Той
е слязъл от небето на земята, пострадал, умрял, бил погребан, възкръснал от мъртвите,
възнесъл се на небето и изпратил Светия Дух над вярващите. Този вечен живот е целта на
земния наш живот. Без вяра във вечния живот ние напразно живеем на земята. Напразно се и
трудим да постигнем добродетелност. Само вярата във вечния живот осмисля старанията ни
да спасим душите си.

Но какъв ще бъде тоя вечен живот? Животът в бъдещия век е противоположен на нашия
сегашен временен живот. Временният живот започва с раждането и завършва със смъртта.
Той има начало и край. А животът в бъдещия век, имайки начало, няма да има край, т.е. той
ще бъде безконечен, вечен. Това е първата огромна разлика между временния и вечния живот.
Животът в бъдещия век ще бъде за вярващите и обичащите Бога толкова блажен и
щастлив, че ние не можем да си представим даже това блаженство. Всички мъки на земния
живот в сравнение с него ще изглеждат като капчици горчивина в сравнение с океан от
сладост. И св. ап. Павел твърди, че „страданията на сегашното време не са нищо в сравнение
с оная слава, която ще се яви в нас“ (Рим. 8:18). Там няма да има нито болест, нито
страдания, нито въздишки, а всичко ще бъде неизказана радост. Там ще царува вечно Господ
Иисус Христос, Победителят над злото и смъртта. Около Него ще бъдат Неговите апостоли и
всички верни Негови последователи, които са Го обичали от сърце и са били готови и живота
си да положат за своята вяра. Там ще бъдат и всички праведници, мъченици, девственици,
пастири и учители на Църквата, които са се борили за Неговото дело на земята и са победили
сатаната. Там ще бъдат всички те, защото Сам Спасителят е обещал: „Ще ви взема при Мене
Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз (Йоан 14:3). Там те ще се радват на неописуеми радости.
Св. ап. Павел, който е видял рая, като не е намерил на земята подобия и образци, за да го
опише, изказал се за него с думите на св. пророк Исаия: „Око не е виждало, ухо не е чувало и
човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9). Най-
голямото блаженство за праведните ще бъде постоянното им пребъдване с Бога и съзерцаване
славата Му, както пише св. Йоан Богослов: „Ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим,
както си е“ (1 Йоан 3:2). Спасителят е изказал същото с думите: „Блажени чистите по сърце,
защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8).

Вярващите и приближените с чистия си живот до Бога още в тоя временен живот
чувствуват неизказана радост и утешение от общението си с Него. Но колко по-голяма ще
бъде тая радост, когато те ще видят Господа на престола на Неговата вечна слава и ще чуят
безчисленото множество блажени, светли, праведни души, които пеят на своя Бог! Това
именно ще бъде раят!
В словото Божие раят се нарича още светият град, Новият Йерусалим. Със своята
красота този град превъзхожда всяко сравнение. Той блести в драгоценни камъни, бисери и
злато. Чистите души, които побеждават злото и греха в тоя свят, ще наследят след скърбите и
нещастията на временния живот, блаженството на рая. „И ще отрие Бог всяка сълза от очите
им“ (Отк. 21:4). „А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и
магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и
жупел“ (Отк. 21:8). Те няма да наследят рая (1 Кор. 6:9 – 10).
Заедно с душите ще бъдат поставени в рая и телата на праведниците. В настоящия
живот поради греха тялото на човека е подхвърлено на болести и разни немощи. Там ще бъде
иначе. Праведните няма да чувствуват нито глад, нито жажда, нито горещина, нито студ.
Телата им ще бъдат славни и светоносни, както е било свето и преобразеното на Тавор тяло
Господне.

Но блаженството няма да бъде еднакво за всички. Всеки ще се радва съобразно
нравствената си издигнатост, защото Господ ще въздаде всекиму според делата му. За същото
това свидетелствува и св. ап. Павел, като казва: „Един е блясъкът на слънцето, друг е пък на
звездите, па и звезда от звезда се различава по блясък. Тъй е и възкресението на мъртвите“ (1
Кор. 15:41 – 42).
Св. Андрей Юродиви, който достигнал по пътя на страданията голямо съвършенство на
духа и заради чистия си живот и безкрайно смирение бил надарен от Бога с велики духовни
дарби, видял веднаж подобно на св. ап. Павел неописуемите красоти на рая. Това е описано
подробно в живота му. И св. Серафим Саровски, който е умрял през 1883 г., се е удостоил да
посети духом райските обители, от което безкрайно се е усладила душата му. Когато той
разказвал за това свое видение на един свой почитател, цял просиял от благодат само при
спомена за видяното на небето! Като искал да подчертае колко велико и драгоценно е
удостояването с рая, той казал на посетителя си: „О, ако ти би знаел каква радост, каква
сладост очакват на небето душата на праведния, то ти би се решил в тоя временен живот да
понасяш всяка скръб, гонение и клевета с благодарност. Ако и цялата тази наша келия би
била изпълнена с червеи, и ако тия червеи биха гризали нашата плът през целия наш
временен живот, би трябвало с пълна готовност да се съгласим и на това, стига само да не се
лишим от оная небесна радост, която Господ е приготвил за ония, които Го обичат“.

А какво ще бъде състоянието на невярващите и на неразкаяните грешници? Както
праведниците ще се радват неизказано и вечно, така грешниците ще се мъчат вечно. За
праведниците се прекратяват със смъртта всички страдания, болести и скърби, които те
понасят в тоя живот. А за грешниците, които са отхвърлили Божията любов, тъкмо напротив,
със смъртта започват мъките. Това се вижда от Христовата притча за богаташа и бедния
Лазар. „Аз се мъча в тоя пламък“, казал богаташът, намиращ се в ада. Но никой не можел да
му помогне. Спасителят е предупредил, че ще каже на неразкаяните грешници при последния
страшен съд следните думи: „Идете от Мене, проклети, в огън вечни, приготвен за дявола и
неговите ангели“ (Мат. 25:41). Толкова ужасно ще бъде състоянието на грешниците, че те ще
огласят вечно с писъците си тъмните бездни на ада.
Вечното мъчение на грешниците не противоречи на Божията любов. Бог иска всички
хора да се спасят. За тази цел Той изпратил в нашия грешен свят Своя Единороден Син
Иисуса Христа да учи хората на добро и да ги изкупи от злото, проклятието и смъртта, като
умре на кръста за тях. Божията любов личи и от туй, че Христос ни е открил истината за
вечните мъки, за да ни предпази да не паднем в тях. Хората сами решават съдбата си. Който
злоупотребява със свободната си воля, върши съзнателно и упорито грях след грях, презира
Бога и Неговия свет закон, той сам не иска да бъде в обществото на Бога и Неговите ангели.
Той дори и да бъде поставен в рая, няма да иска да стои в него, защото раят повече ще го
мъчи дори, отколкото адът, тъй както светлината повече мъчи болните очи, отколкото
тъмнината. Само онзи, който от цялата си душа обича Бога, може да иде при Бога и да Му се
радва. Който ненавижда Бога, става неспособен да се радва на райското блаженство във
вечността.

Да помним всякога края на нашия земен живот! Да не забравяме ада и вечните мъки в
него! Да се стараем да живеем с пълна вяра в Бога, както ни учи това разгледаният от нас
Символ на вярата, и да се стремим да живеем съобразно с тая наша вяра. Сили за това ще
получим в обилните благодатни дарове, които ни дава св. наша Църква чрез тайнствата.
Тогава нашето християнство ще бъде делово християнство. И тогава ще се научим да живеем
така, че да бъдем готови всеки миг да посрещаме смъртта.
Св. Тихон Задонски казва:
„Виждаш ли как навитият часовник непрекъснато върви и, спим ли или бодърствуваме,
работим ли или седим, той следва своето непрестанно движение и се приближава към своето
спиране. Такъв е и нашият живот – от раждането до смъртта непрекъснато тече и се скъсява...
И сега е по-близко до своя край, отколкото беше вчера и завчера... Тъй незабелязано се
съкратяват дните ни, тъй минават часовете и минутите! А кога ще се свърши веригата и
махалото ще престане да чука, ние не знаем това. Божият промисъл е скрил това от нас, за да
бъдем всякога готови за смъртта, когато ще ни повика при Себе Си нашият Господар – Бог.
Блажен е този, когото Господ намери буден (Лука 12:37). Горко на оногова, когото Той намери
потънал в греховен сън! Тия разсъждения те учат, християнино, на следното:

1. Времето на нашия живот непрекъснато се скъсява.
2. Невъзможно е да се върне отлетялото време.
3. Миналото и бъдещето не са наши, а само настоящето, което имаме сега.
4. Краят не ни е известен.
5. Следователно, всякога, всеки час, всяка минута трябва да бъдеш готов за смъртта,
   ако желаеш да умреш блажен.
6. Оттук следва, че християнинът трябва да се намира в непрекъснато покаяние, в
   подвиг на вярата и благочестието.
7. Кой какъвто желае да бъде при смъртта си, такъв трябва да се старае да бъде през
   живота си, защото никой не знае дали от сутринта ще доживее до вечерта, и от вечерта ще
   дочака ли утрото. Ние виждаме, че някои, които сутринта са се движили здрави, вечерта са
   лягали бездиханни на смъртния одър; а някои, които вечерта са си заспивали, сутринта не са
   се събуждали, понеже са заспивали навеки до архангелската тръба. А каквото се случва с
   другите, същото това може да се случи и на тебе и на мене“...
   Като помним тия мъдри наставления на св. Тихона, ние можем да избегнем опасността
   да се отделим от Бога и да попаднем във властта на сатаната. Преповтаряйки си ги по-често,
   ние можем по тях да изградим плана на нашия временен живот и да достигнем до пълна
   любов към Бога, която и заключава в себе си пълнотата на райското блаженство.