ХРИСТОС СЕ МОЛИ В ГЕТСИМАНСКАТА ГРАДИНА
(Мат. 26:36 – 46; Лука 22:40 – 46)
До Елеонската (Маслиновата) планина се намирала градина, наречена Гетсимания21.
Христос оставил учениците Си, като взел само Петра, Иакова и Йоана и влязъл с тях в
градината, за да се помоли. Той знаел, че вече е дошел часът на Неговите страдания.
— Душата Ми е прескръбна до смърт, казал Христос на учениците Си. Останете тук и
бъдете будни заедно с Мене!
След това Спасителят се отдалечил малко по-навътре, паднал на лицето Си и горещо
започнал да се моли на Своя Небесен Отец:
-— Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша! Обаче нека стане не тъй както
Аз искам, а както Ти.

Дошел при учениците Си и ги заварил заспали. Казал на Петра:
— Толкова ли не можахте един час да бъдете будни с Мене? След това пак се отдалечил
и започнал да се моли още по-усърдно – да Го отмине, ако е възможно, чашата на
страданията. Капки кървава пот потекли от лицето Му. Явил Му се ангел Господен и Го
подкрепял. Дошел втори и трети път при учениците Си и пак ги заварил заспали.
— Спете и почивайте, казал с тъга Иисус; ето, наближи часът, в който Син Човечески
се предава в ръце на човеци грешници. Ставайте да вървим! Ето предателят иде!
И докато още Иисус говорел, ето, дошел Иуда и с него множество народ с ножове и
колове, и слугите на първосвещениците, за да хванат и отведат Иисуса.
А Иуда им бил дал знак:
— Оня, Когото целуна, Той е; хванете Го!
И като се приближил до Иисуса, целунал Го и казал:
— Радвай се, Учителю! А Христос му казал:
— Друже, с целувка ли предаваш Учителя си?
21 Гетсимания ще рече: място за изстискване на маслини.

В това време Петър извадил нож и отрязал ухото на едного от слугите на
първосвещеника. Но Христос му рекъл: .
— Петре, тури ножа в ножницата, защото, който вади нож, от нож и ще погине! Ако Аз
исках, щях да помоля Моя Отец Небесен и Той щеше да ми прати в защита хиляди ангели.
Тогава учениците от страх се разбягали и изоставили своя Учител. Само Петър и Йоан
отдалеч Го следвали. Слугите на първосвещеника вързали Иисуса и Го откарали на съд.

Иисус Христос в Гетсиманската градина
СЪДЕНЕТО НА ХРИСТА
(Мат. 26:57 – 27:32; Марко 14:53 – 15; Лука 22:54 – 23:27; Йоан 18:13 – 19:17)
А. Пред първосвещеника Анна. Първом Христос бил откаран при първосвещеника Анна.
Той запитал Христа за учението Му. Христос отговорил:
— Аз винаги открито учех. Питай тия, които са Ме слушали!
Тогава един от слугите ударил Христа по лицето и Му казал:
— Така ли се отговаря на първосвещеник?
Но Христос му казал:
— Ако отговорих зле, докажи това; а ако отговорих добре, защо Ме биеш?
Като не намерил у Христа никаква вина, Анна заповядал да Го откарат при
първосвещеника Каиафа.
Б. Пред първосвещеника Каиафа. При двора на Каиафа бил събран целият синедрион. И
тук търсели в какво да обвинят Иисуса, но не намирали. Наистина, явили се двама
лъжесвидетели, които казвали, че Христос се бил заканвал да разруши Божия храм и след три

дни да го съзида отново, но свидетелствата им не били еднакви. Затова първосвещеник
Каиафа станал и казал на Христа:
— Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Син Божий?
Христос казал:
— Аз съм!
Тогава първосвещеникът раздрал дрехата си22 и казал:
— Той богохулствува! Каква нужда имате повече от свидетели? Ето, сами чухте сега
богохулството Му! Как ви се струва?
А съдиите отговорили:
— Заслужава смърт!
Тогава слугите на първосвещеника заобиколили Иисуса, извели Го вън на двора и
започнали да Му се присмиват, да Го заплюват и да Го бият по лицето.
В. Пред Пилата. По това време синедрионът нямал право да издава смъртни присъди.
Това право имал само римският прокуратор (управител). Затова първосвещениците завели
Христа, вързан, пред управителя Понтия Пилат. Било вече петък, рано сутринта, в самия ден
на празника.
Войниците на Пилата се подиграват на Христа
Тук евреите почнали да обвиняват Христа не вече в богохулство, а в това, че уж бил
бунтувал народа, че учел да не се плаща данък на царя, че наричал Себе Си цар и пр.
Пилат, като узнал, че Христос е от Галилея, изпратил Го на Ирода, управител на
Галилея, който за празника бил дошел в Йерусалим. Ирод също така не намерил Христа за
виновен и затова, след като Му се присмял и Го облякъл в бяла дреха, Го върнал пак на
22 Иудеите имали обичай да раздират дрехата си или при голяма скръб, или при
свещен гняв.

Пилата. Пилат се оттеглил в Преторията23, повикал Христа и Го запитал:
— Наистина ли си Ти цар?
— Да, казал Христос. Моето царство обаче не е от тоя свят.
Пилат извел Иисуса пред първосвещениците и заявил, че не намира никаква вина в
Христа. Сам Пилат искал да пусне Иисуса и казал на иудеите:
— У вас има обичай да ви се пуска за празника един затворник. Желаете ли да ви пусна
Иисуса, Царя иудейски?
Но иудеите закрещели и казали:
— Не Него, а Варава ни пусни! Варава пък бил известен бунтовник.
За да умилостиви евреите, Пилат заповядал да бичуват Иисуса. Войниците Му сплели
венец от тръни, наложили Му го на главата, облекли Го в багреница24, удряли Му плесници и
Му казвали:
— Радвай се, Царю иудейски!
Пилат мислел, че иудеите, като видят Христа в този унизен вид, ще се съжалят над
Него, затова Го извел отново пред тях и казал:
— Ето човека!
Но първосвещениците, старейте и народът още повече крещели:
— Разпни, разпни Го! Ако ти не Го разпнеш, знай, че не си вече приятел на кесаря!
При тия думи Пилат се уплашил да не би да бъде наклеветен от иудеите пред римския
император.
Като видял, че тълпата започнала още повече да се вълнува, Пилат взел вода, измил
ръцете си и казал:
— Невинен съм за кръвта на този Праведник. Вие му мислете! И целият народ
отговорил:
— Кръвта Му нека бъде върху нас и нашите деца!
Тогава Пилат осъдил Христа на разпятие. Войниците Го облекли в Неговите дрехи и с
трънения венец на глава Го повели към Голгота25, дето трябвало да бъде разпнат.

РАЗПЯТИЕ, СМЪРТ И ПОГРЕБЕНИЕ
(Мат. 27:31 – 66; Марко 15:20 – 47; Лука 23:26 – 56 и Йоан 19:16 – 42)
Върху плещите на Христа възложили тежък кръст, и Спасителят поел Своя страдален
път нагоре към Голготския хълм. Подире Му вървели войници, първосвещениците,
множество народ, пречистата Му Майка, любимият Му ученик Йоан и някои благочестиви
жени.
Под тежестта на Своя кръст Господ на няколко пъти падал на земята. Тогава накарали
някого си на име Симон Киринеец, който се връщал по това време от нива, да носи кръста
Му.
Като дошли на Голгота, войниците съблекли дрехите на Христа и Го разпнали на
кръста. Нозете и ръцете на Господа били приковани с гвоздеи о кръстното дърво. Кръв
бликнала от раните – пречистата Христова кръв, проляна за греховете на целия човешки род!
Отстрани на Христа разпнали по един разбойник. Мъките на Голготския Страдалец
били неописуеми. Но Той се молел за Своите мъчители:
— Отче, прости им, понеже не знаят що правят!
23 Претория – зала в двореца на римския управител.
24 Царска червена връхна дреха; в такава дреха войниците облекли Христа, за да Му
се присмеят.
25 Голгота ще рече лобно място, сиреч, място покрито с човешки черепи.

Иисус Христос на кръста
Над главата на Христа била поставена дъсчица с надпис: „Иисус Назарянин, Цар
иудейски“.
Войниците поделили дрехите на Господа помежду си, а за връхната Му дреха, която
била цяла изтъкана от пречистата Му Майка, хвърлили жребие. Така се изпълнило
пророчеството на Давида: „Разделиха дрехите Ми помежду си, а за връхната Ми дреха
хвърлиха жребие“ (Пс. 21:19).
Минувачи хулели Христа и казвали:
— Другите спасява, а Себе Си не може да спаси. Ако е Син Божий, нека слезе от кръста
и ще повярваме в Него.
Хулел Го и един от разбойниците, разпнат с Него от лявата Му страна. Но другият
разбойник смъмрил другаря си и казал:
— Та и от Бога ли се не боиш ти, който и сам си осъден на същото? Ние сме осъдени
справедливо, а Тоя нищо лошо не е сторил.
След това този благоразумен разбойник се обърнал към Христа и казал:
— Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството Си! Христос му отговорил:
— Днес ще бъдеш с Мене в рая!
При кръста Христов стоели Майка Му и любимият Му ученик Йоан. Христос се
обърнал към Майка Си и й казал:
— Ето твоя син!
А на ученика Си казал:
— Ето майка ти!
И от оня час Йоан прибрал при себе си Майката Господня и се грижел за нея до самата
й смърт.
Било вече около 12 часа по обед. Мрак покрил цялата земя. Мъките на Христа
достигнали своя върховен предел. По едно време Христос извикал:

— Ели, Ели, лама сабахтани? Сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
Някои от присъствуващите, като чули тия думи, помислили, че Христос вика Илия, и си
казали:
— Да видим, дали ще дойде Илия да Го спаси. След малко Христос пак извикал:
— Жаден съм!
Един войник натопил гъба в оцет, поднесъл я на тръстика, но Христос, като вкусил, не
искал да пие.
Най-сетне дошъл краят. Христос извикал:
— Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!
И като казал това, Христос издъхнал. Тогава земята се потресла, скалите се разпукали,
храмовата завеса се раздрала на две от горе до долу, гробовете се разтворили и телата на
много починали светии възкръснали.
Тогава стотникът, който бил при кръста, като видял и чул всичко това, изповядал:
— Наистина, Божий Син бил тоя Човек!
А народът, който се бил събрал на това зрелище, бил обзет от ужас; връщал се, като се
биел в гърди и горчиво се разкайвал за станалото.
Снемането на Иисуса Христа от кръста
Снимане от кръста и погребение. На другия ден било Пасха, най-великият иудейски
празник. За да не останат телата на кръста и да не помрачават празника, еврейските
началници поискали от Пилат да разреши да бъдат снети разпнатите и да бъдат погребани.
Понеже двамата разбойници не били още напълно умрели, за да ускорят смъртта, войниците
им пребили пищелите. А като дошли при Иисуса и видели, че Той е вече мъртъв, не Му
пребили пищелите, но един войник Го пробол с копие в ребрата, отдето изтекло кръв и вода.
А вечерта Йосиф от Ариматея, мъж благочестив, и Никодим, член на синедриона,
дошли при Пилата, за да изпросят тялото на Господа и да Го погребат с почести. Пилат се

съгласил. Тогава те снели от кръста пречистото тяло Господне, намазали Го с благовонни
масла, обвили Го в чиста плащаница, положили Го в нов гроб, изсечен в скала в градината на
Йосифа, привалили камък върху вратата гробни и си отишли.
При погребението присъствували и някои благочестиви жени, дошли от Галилея. Като
се върнали от погребението, те приготвили аромати, за да дойдат после и помажат тялото на
Господа.
Запечатване на гроба. Враговете Христови тържествували. Техният пъклен план бил
изпълнен: те убили Праведника. Но те си спомнили, че приживе още Христос на няколко
пъти е говорил, че на третия ден от смъртта Си ще възкръсне. И за да не би учениците Му да
дойдат и задигнат тялото на своя Учител и да кажат после, че Той възкръснал, те запечатали
гроба и поставили стража.

На велики четвъртък св. Църква е наредила да се четат 12 евангелия за страданията
Христови. На велики петък сутринта се изнася св. плащаница, а вечерта става опелото и
погребението Христово. Тия служби през т. нар. Страстна седмица трогват сърцата и
изпълват душата с умиление. Ние слушаме евангелските четива и песнопенията и мислено
присъствуваме на спасителните евангелски събития.