ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛУЖЕНИЕ
МОЛИТВАТА
Бог е наш Създател, наш небесен Отец. Ние сме Негови чеда; рожба сме на
божествената Му любов. Както рожденият баща обича своите деца и се грижи за тях, тъй и
Бог непрестанно промишлява за всеки отделен човек. И както
детето пристъпва с любов и синовна преданост към своите
родители, разкрива им мислите, чувствата и желанията си,
тъй и ние разкриваме Богу нашите радости и скърби, нашите
нужди и потребности. Това ние правим чрез молитвата.
Молитвата, следователно, е беседа, т.е. разговор между
човека и Бога.

Молитвата е насъщна потребност за душата; без
молитва няма духовен живот. Оня, който не се моли, прилича
на отсечена лозова пръчка, която изсъхва и не дава плод. А
молещият се расте в добродетелния живот и възвисява
душата си. Молитвата е твърда и непоклатна опора не само в
беди, но и в дни на радост и добруване. Тя дава морални
сили, освежава душата, просветява разума, прочиства сърцето и подкрепя волята в
съдбоносни моменти. Прояснената чрез молитва душа безпогрешно взема спасителния път и
правилно насочва стъпките ни в нашия личен и обществен живот.
Молитвата е живецът на вярата в Бога. Няма ли молитва, няма и истински духовен
живот!Има няколко вида молитва: просителна, когато изпросваме нещо от Бога,
благодарствена, когато благодарим Богу за получените от Него добрини, и хвалебна, когато
Го прославяме за безпределната Му благост, премъдрост, слава, сила и величие.

ЧАСТНА И ОБЩЕСТВЕНА МОЛИТВА
Когато човек се моли за своите лични нужди насаме, молитвата му е частна. Но човек
не живее сам, нито пък – само за себе си. Той има свои близки; живее в общество, свързан е
със семейството и народа си, с цялото човечество. Всички люде образуват едно духовно
семейство. Те имат не само лични, но и общи социални, народни и международни нужди. И
както децата в едно семейство в някои случаи се явяват всички дружно пред родителите си, за
да им изразят някоя обща молба или да им засвидетелствуват своята синовна обич и
преданост, тъй и ние в нашия религиозен живот чувствуваме потребност да се съберем и
заедно да отправим към Бога обща просба или с една уста и едно сърце да Го славословим. В
такива случаи молитвата е обща. Общите молитви ние отправяме към Бога в храма, при
общественото богослужение.
ВЪНШЕН ИЗРАЗ НА МОЛИТВАТА
Душевните преживявания получават и външен израз. По вида на лицето и по
движенията на тялото ние можем да познаем какво е душевното състояние на човека – дали
той е радостен или скръбен, спокоен или възбуден. За да изразим някое свое желание, мисъл
или идея, ние прибягваме до помощта на някой външен знак или символ. Същото е и в
религиозния живот – човек изразява своите религиозни чувства със съответни външни
движения и символи. Това особено важи за молитвата.
Най-характерният външен знак в молитвата на
православния християнин е кръстът, кръстенето, кръстното
знамение, т.е. – изобразяване на св. Христов кръст върху нашето
тяло. Кръстенето означава, че нашата молитва е в името на
Христа и Неговите кръстни страдания, че ние сме християни, че
принадлежим на Христа.

Когато се кръстим, ние правим и малък поклон. Ако
молитвата ни е по-усърдна, поклонът бива по-нисък – до пояса;
ако ли молитвата ни е покайна, умолителна и съкрушена,
поклоните са още по-големи, коленопреклонни; при такива
поклони челото ни достига до самата земя. Коленопреклонна е била и молитвата на
Спасителя в Гетсиманската градина (Лука 22:41; Мат. 26:39). Велики поклони правим
обикновено през времена Великия пост, било в къщи, било в храма, особено при молитвата
на св. Ефрема:
„Господи и Владыко живота моего“...