ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО.
ЯВЯВАНЕ НА ВЪЗКРЪСНАЛИЯ ХРИСТА
(Мат. 28:1 – 9; Марко 16:1 – 11; Лука 24:1 – 12; Йоан 20:1 – 18;
Мат. 24:13 – 45; Йоан 21:1 – 25; Марко 16:12 – 18)
Настъпил първият ден на седмицата – неделя, трети ден от смъртта на Спасителя. През
нощта, в ранните часове на неделята, Христос възкръснал. Ангел Господен слязъл от небето
и отвалил камъка от гроба. Войниците, които били на стража, се уплашили от блясъка му и
паднали на земята като мъртви. После, като дошли на себе си, побягнали и отишли, та казали
на първосвещениците това, което видели. Първосвещениците дали на войниците достатъчно
пари и им заповядали никому да не казват, че Христос е възкръснал, а да твърдят, че
учениците били дошли, когато стражата спяла, и откраднали тялото на Иисуса.
Същия ден, рано сутринта, благочестивите жени, които били приготвили миро и други
аромати (благоуханни масла), дошли на гроба, за да помажат тялото на Господа. Те вървели
бързешком и по пътя тревожно се питали:
— Кой ли ще ни отвали тежкия камък от вратата гробни?
Но като дошли по-близо до гроба, те с изненада видели, че камъкът е отвален и върху
него стои един светъл мъж в бляскави дрехи. При вида му жените се изплашили. Ангелът им
казал:
— Не бойте се! Вие търсите Иисуса разпнатия. Няма Го тука. Той възкръсна, както
беше говорил на учениците Си. Елате, прочее, и вижте мястото, дето е лежал Господ! Идете
сега и кажете на апостолите за това!
Изпълнени от радост и свещен трепет, жените-мироносици тозчас се върнали и
разказали на апостолите за всичко, що видели и чули от ангела.
Като научили за възкресението, Петър и Йоан веднага се затекли към гроба. А понеже
Йоан бил по-млад, дошел по-рано от Петра и видял повивките, в които било обвито тялото
Иисусово. След малко пристигнал и Петър; и той видял и повярвал. Тогава и двамата се

върнали в града и разказали на останалите апостоли за онова, което видели.
„Той възкръсна. Няма Го тук...“
Христос се явява на Мария Магдалина
Мария Магдалина, която също дошла рано на гроба, стояла вън и плачела. После, като
надникнала в гроба, видяла два ангела да седят гдето бил положен Господ. Ангелите й
казали:
— Жено, защо плачеш?
Тя отговорила:
— Дигнали моя Господ и не зная де са Го положили.
После се обърнала и видяла Иисуса да стои, но не знаела, че е Иисус. Господ й казал:
— Жено, защо плачеш? Кого търсиш?
А тя, като взела Христа за градинаря, казала:
— Господине, ако ти си Го взел, кажи ми где си Го положил. Иисус й казал.
— Марийо!
Тя веднага познала по гласа, че това е Христос, и Му казала:
— Учителю! – и се хвърлила да прегърне нозете Му. Но Той й рекъл:
— Не се докосвай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си. Но иди и кажи
на Моите ученици, че възлизам при Моя Бог и вашия Бог!
Мария веднага отишла при апостолите и им известила всичко, което Господ й казал.
Възкръсналият Христос се явява на учениците Си
Същия ден вечерта Христос се явил на учениците Си, когато те били събрани при
заключени врата, поради страх от иудеите. Христос застанал посред тях и им казал:
— Мир вам!
След това им показал ръцете и нозете и ребрата Си.
Учениците много се зарадвали, като видели Господа. Иисус пак им казал:

— Мир вам! Както Отец Ме прати, тъй и Аз ви пращам.
После духнал и казал:
— Приемете Духа Светаго! На които простите греховете, ще им се простят, а на които
задържите, ще се задържат.
Един от 12-те апостоли, на име Тома, обаче не бил с апостолите, когато дохождал
Иисус. После другите апостоли му казали, че видели Господа. Но той рекъл:
— Ако не видя раните от гвоздеите, и не сложа пръстите си в самите рани, и не вложа
ръката си в раната на ребрата Му, няма да повярвам!
След 8 дни апостолите били пак заедно. Сега и Тома бил с тях. Дошел пак Иисус, както
били затворени вратите, и им казал:
— Мир вам!
После се обърнал към Тома и му казал:
— Дай си пръстите и попипай раните Ми! Дай си ръката и я вложи в ребрата Ми и не
бъди невярващ, а повярвай!
Тома отговорил:
— Господ мой и Бог мой!
Христос казал на Своя съмняващ се ученик:
— Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени са ония, които вярват, без да са видели!
Христос се явява на двамата пътници за Емаус. В същия ден на възкресението
Христос се явил на двамата Си ученици Лука и Клеопа, когато отивали за селото Емаус.
Двамата апостоли не били спокойни. Те разговаряли помежду си за всичко онова, що се
било случило в Йерусалим. Когато вървели, ето, Христос незабелязано се присъединил към
тях и ги запитал защо са тъй опечалени и за какво разговарят помежду си. Те помислили
Христа за обикновен пътник и Му разказали за станалите в Йерусалим събития.
— А ние се надявахме, добавили разочарованите апостоли, че този Иисус ще бъде наш
Спасител и ще възкръсне от мъртвите. Но ето сега е вече трети ден, откак Той е в гроба. А
някои от нашите жени ни смутиха: те ходили тая заран на гроба и уверяват, че им се явили
ангели, които казвали, че Той бил жив.
Иисус упрекнал учениците Си за тяхното неверие и започнал да им разяснява цялото
Писание и всичко, което пророците били предсказали за Него. Така, разговаряйки, тримата
пътници се приближили до Емаус. Христос давал вид, че ще пътува по-нататък. Двамата
апостоли обаче Го задържали и склонили да остане и пренощува с тях.
Вечерта на трапезата Христос взел хляб, благословил, преломил и им подал. Когато им
подавал, те Го познали, но Той станал невидим за тях. Тогава те си казали един другиму:
— Не горяха ли в нас сърцата ни, когато Той разговаряше с нас и когато ни изясняваше
Писанията?

И като станали, тозчас се върнали в Йерусалим и разказали на единадесетте апостоли за
онова, което се случило с тях по пътя за Емаус, и как познали възкръсналия Христа, когато
Той преломявал хляба.
Явяването на Христа при Тивериадското море. Друг път възкръсналият Христос се
явил на учениците Си една заран, когато ловели риба на Тивериадското (Генисаретското)
море. Цяла нощ апостолите не могли нищо да уловят. На разсъмване те видели от лодката
Спасителя да стои на брега, но не Го познали.
Иисус им заговорил:
— Деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговорили:
— Не!
Той им казал:
— Хвърлете отдясно на лодката!

Те хвърлили и не могли да изтеглят мрежата, поради многото риба. Тогава Йоан рекъл
на Петра:
— Господ е!
Като слезли на брега, апостолите заварили там и другите ученици. На огъня имало
сложена риба. Господ седнал при учениците Си и ял заедно с тях. И никой не смеел да Го
запита: „Ти кой си?“, защото вече знаели, че е Господ.