ВИДОВЕ БОГОСЛУЖЕБНИ ЧИНОДЕЙСТВИЯ
Богослужебните чинодействия по важност се делят на тайнства и треби. Тайнствата
са установени от Господа Иисуса Христа свещенодействия, при които, при произнасяне на
определена молитвена формула, се изпросва Божията благодат, която невидимо се проявява,
като ни очиства, възражда, подкрепява, освещава и спасява. Требите са установени от
Църквата чинодействия, чрез които се измолва Божията помощ при една или друга духовна и
телесна потреба. В по-широк смисъл и тайнствата могат да бъдат смятани за треби, особено
тия, които задоволяват частни духовни нужди, като напр., тайнство брак, елеосвещение и др.
Под думата „обред“ пък се разбира външната страна на богослужебните чинодействия.
БОГОСЛУЖЕБНИ КНИГИ
Днес в православните църкви са в употреба следните по-важни богослужебни книги:
Служебник – съдържащ последованието на ежедневното богослужение. Тя е книга,
предназначена за свещеника, и съдържа предимно оня богослужебен текст, който се
произнася от свещенослужителите.
Требник – съдържа требите. И тя е книга предимно за свещенослужителите.
Напрестолно св. Евангелие – съдържа евангелските чтения за цялата година.
Апостол – съдържа чтения от апостолските послания за цялата година.
Часослов – съдържа ежедневните служби; предназначен е за четците и певците.
Октоих (осмогласник) – съдържа службите за всеки ден и глас от седмичния кръг.
Миней (месечник) – съдържа службите в чест на светиите и празниците за всеки ден от
месеца.

Има 12 минеи, според числото и името на всеки месец от годината.
Триод постен – съдържа службите от Неделя на митаря и фарисея до Велика събота.
Триод цветен (Пентикостар, петдесетодневник) – съдържа службите от Възкресение до
Неделя след Петдесетница (Неделя на всички светии).
Ирмологий (катавасийник) – съдържа катавасиите (началните стихове от песните на
канона) за всички празници.
Псалтир – съдържа псалмите на св. пророк и цар Давид.
Молебно пение – съдържа различните молебни.
Каноник – съдържа канони, акатисти, утринни и вечерни молитви и др.
Типик (устав) — книга, която излага реда на богослужението на всички дни и празници.
БОГОСЛУЖЕНИЯ В ДЕНОНОЩНИЯ КРЪГ
Вечерня
Денонощният богослужебен кръг започва с вечернята, понеже според древното

църковно леточисление денят започва от вечерта.
Главната мисъл, която е прокарана във вечернята, е сътворението на света и на човека,
както и – началото на човешката история.
Вечернята започва с 103 псалом – „Благославяй, душо моя, Господа...“, наречен
предначинателен псалом. Този псалом ни дава пълна картина на творението във всичкото му
разнообразие в небето, на земята и в необятните морски предели. Ние славословим Бога за
безпределната Му мъдрост и величие – „Колко многобройни са делата Ти, Господи! Всичко
си направил премъдро“. А на всенощно бдение по време на предначинателния псалом се пее
припевът: „Слава Ти, Господи, Който си направил всичко“.
След предначинателния псалом дяконът или свещеникът произнася велика ектения62. В
нея се молим за мир и плодородие, за добруването на народа, за духовната власт, за
страдащите в света и пр.

След великата ектения се пее 140 псалом – „Господи, воззвах к Тебе...“ (Господи, викам
към Тебе, чуй ме!). Пеят се стихири, т.е. песни от октоиха и минея или триода, които са във
връзка с деня или празника.
Срещу празник, след стихирите, се прави т. н. вход: свещеникът, с кадилница в ръка,
обхожда св. престол, излиза през северната врата на св. олтар, идва на средата на църквата,
прекадява и, обърнат към изток, възглася: „Премудрость, прости!“ (Изслушайте с внимание
премъдростта!)
Чете се или се пее древнохристиянският химн „Свете тихий...“, в който се възпява
Христос като Син Божий и Св. Троица. Свещеникът влиза в олтара. Следва сугуба ектения63.
Прочита се кратко вечерно славословие „Сподоби, Господи...!“, изпяват се още няколко
песни, наречени „стиховни стихири“, чете се или се пее вдъхновената песен на стареца
Симеона Богоприемец: „Нине отпущаеши...“, следва „Св. Боже... Пресвета Троице... Отче
наш...“, изпяват се празничните и дневни тропари и се дава отпуст, т.е. заключителна
молитва.
На храмови и други празници на вечернята се извършва и петохлебие, т.е.
благословение на пет хляба, на пшеница, вино и елей.
Полунощница
Тая служба се извършва в полунощ. Тя е израз на духовно бодърствуване и очакване на
Христа, подобно на петте мъдри девици в Христовата притча, които посрещнали
младоженеца със запалени светилници.
При духовното бодърствуване нашата съпротивителна сила срещу пристъпите на
лукавия е по-голяма.
Има няколко вида полунощница: ежедневна, съботна, неделна и празнична.
Днес полунощницата се извършва само в някои манастири.
Утреня
Утренята изразява зората на новозаветното време. Тя започва с 19 и 20 псалми. Следва
кратка сугуба ектения. След възгласа „Слава Святей, единосущней и животворящей и
нераздельней Троице...“ започва четенето на шестопсалмието, т.е. на шест псалми (3, 37, 62,
87, 102 и 142), които се изслушват с дълбоко внимание и при загасени свещи.
62 Ектения (гр.) – протяжно моление, кратки прошения. Има няколко вида ектении:
малка, велика, сугуба (удвоена, т.е. – с удвоено молитвено усърдие) и просителна. На
призива при малката и великата ектения отговаряме с „Господи помилуй“, при сугубата –
с тройно „Господи, помилуй“ и при просителната с „Подай, Господи“.
63 При ежедневната вечерня тая ектения се казва към края на вечернята.

След шестопсалмието се казва велика ектения. Свещите отново се запалват и се пее
четири пъти: „Бог Господ и явися нам“ (Бог е Господ и ни се яви. Благословен е Идещият в
името Господне!“) Пеят се тропарите на празника и деня. След малка ектения се пеят песни,
наречени седални64.
В празничния ден се прочита утринно Евангелие. След него се чете т.н. канон, т.е. девет
песни, в които е разказана историята на празника или е изложен животът и подвигът на
чествувания Божи угодник. След канона се пее хвалебната песен на св. Богородица. В
празнични дни се пее „Всякое дихание...“ (Всичко, що диша, да хвали Господа!) със стихове
от 148, 149 и 150 псалми и стихири в чест на празника.
Утренята завършва със славословие, в което се възхваля Господ Иисус Христос, като
Божие Агне, и Св. Троица. В празнични дни се пее велико славословие. Произнасят се сугуба
и просителна ектения. Ако след утренята няма св. литургия, в края се четат литургийните
апостолско и евангелско четива.

Часове
Часовете се състоят от по три псалома, с тропари, четене на „Св. Боже“, кондаци65,
молитвата „Иже на всякое время...“ и заключителната молитва.
Всеки час изразява една идея или е възпоминание на някое новозаветно събитие. Така,
например, първият час, който обхваща времето от 6 ч. до 9 ч. сутрин, изразява началото на
нашата ежедневна работа, почването на трудовия ден. Ние молим Бога да чуе молитвата ни в
този ранен час и да насочи стъпките ни към изпълнение на Божието слово. Третият час (9 –
12 часа) напомня за слизането на Св. Дух над апостолите, станало в същия този час. Ние
молим Бога да обнови в нас Св. Дух. Шестият час (12 – 15 ч.), е в спомен на Христовото
разпятие, а деветият (15 – 18 ч.) – на кръстната смърт на Господа.
Когато се служи всенощно бдение, утренята завършва с първия час, а третият и шестият
се четат на другата сутрин преди св. литургия.
Деветият час се чете вечер, преди вечернята. У нас часовете обикновено се четат в
манастирите.
Има три вида часове: обикновени или ежедневни, великопостни и царски. Последните
се четат само в дните преди Рождество Христово и Богоявление.
Изобразителни
Те се състоят от два псалома (102 и 145), блаженствата, Символа на вярата, Отче наш,
тропари и кондаци, молитвата „Всесвятая Троице...“ и заключителен псалом (33). Изпълнява
се след часовете (1, 3 и 6), когато няма св. литургия.
64 Така се наричат, защото се свързват с четенето на Катизмите, т.е. четения от
Псалтира, през време на които се позволява на стари и немощни богомолци да поседнат
или да се облегнат в троновете (седалищата). Думата „катизма“ (гр.) значи седален.
65 Кондакът е песен като тропара.

СВ. ЛИТУРГИЯ66
Няколко думи за св.
литургия
Св. литургия е център на православно-християнското
богослужение. Тя е спомен за Тайната вечеря на Господа
Иисуса Христа с апостолите, станала преди кръстните Му
страдания; спомен е и за изкупителната Му смърт. Литургията
символично изобразява по-важните моменти от земния живот
на Господа., Тя е нашето безкръвно жертвоприношение. През
време на св. литургия, при приемане на св. причастие, под вид
на хляб и вино, ние приемаме тялото и кръвта Христови, чрез
които осъществяваме напълно и действително общението си с
Бога.
Учредяване на
св. евхаристия
На Тайната вечеря Христос взел хляб, благословил го,
благодарил, преломил го и, раздавайки го на Своите ученици,
казал: ,,Вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас
преломявано! Това правете за мой спомен!“ (Мат. 26:26 – 28).
След като привършил вечерята, Спасителят взел чашата, подал
я на учениците Си и казал: „Тая чаша е новият завет в Моята
кръв! Това правете, колчем пиете, за Мой спомен!“ (1 Кор.
11:25).
Верни на това Господне поръчение, св. апостоли и първите
християни се събирали по къщите и преломявали хляб и, по
дадения от Христа пример, се причащавали с пречистото тяло и
кръв Христови. Това приобщение с Господа се е придружавало
с молитви и песнопения. Така били положени основите на св.
Литургия.

Различни литургийни
последования
В древната Църква е имало много литургийни чинове. Днес
обаче в Православната църква се употребяват само три:
Златоустова, Василиева и литургия на Предосветените дарове,
съставена от св. Григори Двоеслов.
Св. литургия се състои от три главни части: проскомидия67,
учителна или „литургия на оглашените“68 и тайноизвършителна
или – „литургия на верните“69.
66 Думата литургия (гр.) значи обществено дело, служба. С течение на времето тя
получила значение на обществено богослужение, по-специално – на тайнство св.
евхаристия, св. причастие.
67 Проскомидия – приношение.
68 Така се нарича тая част, защото в нея се предлагат на християните четива из
апостолските послания и св. Евангелие и поучения върху тях. А нарича се и литургия на
оглашените, защото на нея са могли да присъствуват и оглашените, т.е. готвещите се за св.
кръщение.
69 Нарича се тъй, защото през време на тая част става освещаването на св. дарове и
защото на нея могат да присъствуват само верните, т.е. приелите св. кръщение.