Че по всяко време е имало хора, които с направо достойна за учудване увереност в себе си и в непогрешимостта на своите възгледи фанатично са се опитвали да натрапват въображаеми „истини“ на другите, – че никога не са липсвали жадни за власт хора, спекулиращи с послушното лековерие на някои благочестиви души, – това е известно на всеки, който познава копнежа на човечеството да надзърне отвъд стените, препречващи пътя на физически сетивното познание.
Но това не бива да пречи всяка вест за човешки опит, придобит в надземните сфери, да бъде подлагана отново и отново на проверка, защото ако на хиляди заблуждения, на хиляди прояви на чисто „тщеславие“, би се паднало дори само едно-единствено прозрение в свръхземно-сетивната Действителност, нашите усилия пак биха били богато възнаградени.
Макар и това да ме поставя в твърде незавидно положение, принуден съм да настоявам за такава внимателна проверка и на моите собствени съобщения.
В случая става въпрос не за някакъв „светоглед“, а за съобщаване на събран от мен опит, който може да намери място във всеки вид религиозно убеждение, стига само то да не отрича а приори възможността за свръхземни възприятия.
Отлично познавам основателните причини за скептицизъм спрямо утвърждаваната от мен възможност да се придобие такъв опит и затова не оспорвам на никого правото да посрещне на първо време дадените в моите книги съобщения за духовната Реалност, която носи всички нас, с максимална предпазливост и не без известно съмнение.
Но и аз на свой ред имам правото да очаквам, че сведенията за моя духовен опит няма да бъдат необмислено причислени към онази категория човешки изявления, която за мен е поне толкова пагубна и незаслужаваща доверие, колкото и за най-закоравелия скептик сред моите читатели.
Освен това трябва да подчертая, че във всичките ми книги става дума за две твърде различни групи съобщения: – за това, което ми се е разкрило като достъпен за всички човешки опит, макар широтата и дълбочината на възможния опит да зависи в случая от индивидуалната зрялост, – и, от друга страна, за съобщения относно опит, придобит по особен, достъпен само за мене път, доколкото такива сведения е възможно и необходимо да бъдат дадени.
В книгите си говоря все за неща, които лично съм преживял.
Но тъкмо затова се налагаше понякога да давам сведения и за вида и характера на тези преживявания.
Ала както в съчиненията например на един ботаник на първо място стоят естествено не личните преживявания на изследователя сред природата, която му предоставя изучавания материал, а приносите към неговата наука, така и в моите книги бих желал всичко, което се отнася до индивидуални, недостъпни за всекиго преживявания, да се разглежда само като пояснителна добавка: – нека читателите ми поставят ударението по-скоро върху онова, което има тенденцията да укрепва тяхната способност да придобият собствен опит в най-съкровената сфера на човешкото битие.
Всеки, който успее да се вживее в моя начин на изложение и след това остави думата, дори сричката да проникне вътре в него, ще почерпи от своите най-съкровени дълбини онова, от което се нуждае.
Би било обаче недопустима грешка, ако някой пожелае да насочи интереса си към мен, носителя на тези съобщения, вместо да се концентрира единствено върху самото съобщение!
Най-настойчиво трябва да се противопоставя тук и на всяко желание да се основава някакво ново „духовно движение“ или нов вид религия.
Днес човечеството разполага с достатъчно богат избор от религиозни общества и всеки може да избере формата, която да удовлетвори потребността му да се преклони пред Божественото.
Съвсем не се нуждаем от „нова религия“, а още по-малко от създаването на нови секти!
Имаме, напротив, неотложна нужда от пробуждане на живите духовни сили, които земният човек и днес все още може да намери в себе си, също както са ги намирали някога и първите вярващи, събирали се преди хиляди години около древните религиозни символи.
Онова, което на мнозина днес се струва „остаряло“ и „неотговарящо на времето“, е все още едва в началото на своето реално духовно проявление и ако днешното време усеща древното наследство като вече „несъответствуващо“ нему, то е само дотолкова право, доколкото му липсва мащабът за висотата и дълбочината на скритата истина, която то би могло да открие в традиционните си религиозни символи, ако вярващите не предпочитаха да се осланят на думи там, където всяка „дума“ трябва да се схваща само като символ…
Наистина сведенията в моите книги са предназначени на първо място за хора, които напразно са се опитвали да постигнат истинска връзка с Бога в унаследените религиозни форми и които въпреки това усещат в себе си нуждата да почувствуват своето съществувание в съзвучие с предугажданата, вечна основа на Живота.
По-нататък, същите вести за опита в сферите на вечната Действителност са предназначени и за онези, които остават наистина в древните, достойни за уважение форми на религиозната традиция, но все се чувствуват душевно неудовлетворени, защото конвенционалната словесна обвързаност не им позволява да освободят вечните сили на душата си, които би трябвало да бъдат събудени и освободени чрез приемане на верските символи.
Дадените от мен сведения за духовен опит нямат в никой случай за цел да направят „излишни“ старите религиозни форми като носители на изначални истини, а единствено да разкрият отново на съзнанието тяхното скъпоценно съдържание.
Както е сигурно, че това скрито съдържание може да бъде намерено, така сигурно е също, че би било съдбоносна грешка да се вярва в необходимостта от образуване на нова външна общност, за да стане скритото достъпно за вътрешното чувство.
Така само би възникнала немалката опасност окончателно да се загуби една истинска мъдрост, притежавана несъзнателно, и да се замени тази загуба с най-съмнителните идоли, създадени някога от заблудени мозъци.
По всяко време е имало достатъчно много примери, потвърждаващи тези мои думи, и който ги търси в наши дни, не ще му се наложи да отива твърде надалеч.
Който иска да открие вечната истина в символите на своята унаследена религиозна форма, трябва да остане верен на тези символи, докато те не му се разкрият.
Не всичко от онова, което излагам в книгите си, е предназначено за него, – но той ще може да вземе доста много, макар и да се окаже принуден да „преведе“ моите съобщения на езика на обичайните формули от своето религиозно учение.
Той ще намери достатъчно думи, вдъхващи нов живот на неговата воля за вяра, а в случаите, когато само се е мъчил да укрепи крехката си вяра в борба с тежки съмнения, тъкмо съобщенията, които му предлагам, ще му помогнат отново да постигне вътрешна сигурност.
Но и там, където отсъствува вече волята за доверяване на някакво религиозно водачество, доста помръкнали дотогава учения от старото религиозно наследство ще започнат сега да просветват, за да намерят достъп в душата и без обвързване с някое конкретно вероизповедание.
Това, което възвестявам, стои отвъд вяра и неверие!
Всяка религиозна форма има своите апологети и всяка апология – своите противници.
Няма по-безплодно прахосване на времето от разприте около религиозните убеждения.
Затова нищо не ми е по-чуждо от глупавото намерение да се застъпвам за дадено вероизповедание или пък за дадено вероотрицание.
Читателят на моите книги може да прецени доколко онова, което имам да му кажа, може да се вмести в неговия „светоглед“, но той не бива да подхожда към съобщенията ми със заблуждението, че служа на коя да е религиозна форма или на нейните противници.
Въпреки че се опитвам да отдам дължимото на всички области на човешките преживявания, може все пак да се говори за основно съдържание на книгите ми, което в общи линии се свежда до следните формулировки:
Аз давам сведения за познатата ми от собствен опит вътрешна връзка на земния човек с една субстанциална „духовна“ силова сфера, недостъпна за физическите сетива, но също тъй познаваема само „сетивно“ чрез духовни сетива, в която индивидуалното съзнание на човека може да се пробуди още по време на този живот в земно тяло, – в която обаче то ще трябва неминуемо да се пробуди след прекъсването на физически сетивното съществувание.
Давам сведения за познатата ми от собствен опит йерархия на индивидуални духовни помагачи, изхождаща от най-вътрешното Пралоно на споменатата духовна силова сфера и стигаща надолу до човечеството на тази планета, където се проявява в отделни хора, подготвени за това преди земното им раждане.
Давам сведения за познатата ми от собствен опит възможност да се влезе в духовна връзка с тази йерархия и посочвам пътя за постигането на тази цел.
Давам най-после и сведения за това, как аз самият съм придобил този свой опит и защо е трябвало да го придобия.
Наименованията, с които говоря за познатата ми от собствен опит „духовна силова сфера“ и нейното най-вътрешно „Пралоно“, както и за степените на изхождащата от него „духовна йерархия“, не са плод на езиков произвол, а отговарят на начина на схващане, общ за всички стигащи до земята стъпала на тази йерархия.
Това обаче не изключва възможността всеки получател на моите съобщения да преведе тези наименования на най-подходящия или най-предпочитан от него начин на изразяване независимо дали ще подбере думите от словесното богатство на своята традиционна религия или пък ще си създаде собствени, индивидуални обозначения.
Единствено важно е той да почувствува духовната Действителност, която стои зад избраните от мен наименования.
За предпочитащите религиозно оцветените езикови означения би могло наистина да се каже, че говоря за “спасението на душата“, – аз обаче познавам това „спасение на душата“ не само като еднократно събитие, а като един непрестанен процес.
Добре съзнавам недостатъка, че не на всички места в своите съобщения и не по всяко време на записването им съм успявал да постигна пълна еднозначност на изразните средства, но въпреки това читателят, който се стреми единствено към истината, съдържаща се в казаното от мен, без съмнение скоро ще се научи да схваща как очаквам да бъдат разбирани думите ми.
Езиковите изразни средства подлежат на земно-човешко усъвършенствуване, а освен това в моите съобщения, доколкото те се отнасят до вътрешно познание, постигнато само по духовен път, се говори за неща, които почти не се поддават на описание с думи.
За мен е не „необходимост“, а неотменен дълг да споделя духовното си познание със своите ближни и трябва да призная тук, че от самото начало изпълнението на този дълг не ми беше никак леко.
Но със записването на тези съобщения моят дълг е изпълнен, така че с готовност предоставям на по-висши духовни сили да посеят предлаганото семе в подходяща почва, за да даде то жив плод навсякъде, където това се окаже възможно.
С радост забелязвам, че доста семена са вече покълнали, но тази радост се проявява в мен само като съпреживяване на духовни събития, за чието настъпване можах да допринеса тук, на земята.
Винаги обаче изпитвам тягостно чувство от добронамерените уверения на някои мои читатели, че нямало да позволят нищо вече да ги отклони от онова, което са получили чрез мен.
В тези думи виждам обет за вярност, какъвто нито очаквам, нито мога да одобря, тъй като онзи, който наистина е схванал какво целят да му дадат моите съобщения, знае, че трябва да остане верен единствено на себе си, за да бъде занапред предпазен от всяко заблуждение и да остане защитен в своя жив Бог.
Това, което книгите ми предлагат, трябва да бъде прието не „на вяра“, а трезво и по същество, за да може то да пробуди собственото най-вътрешно преживяване.
Аз не съм пророк, нуждаещ се от „привърженици“, нито борец, стремящ се да види след себе си „последователи“, – а само посредник на духовни прозрения във вечната родина на човека.
Който иска да се довери на моето ръководство, него водя не към мен самия, а към неговата собствена, съкровена, вечна ОСНОВА НА ЖИВОТА, изживявана по всяко време от мен, защото аз самият осъзнах себе си в нея.
Нека читателят на моите книги остави спокойно настрана необичайното в тези известия, докато сам стигне, следвайки дадените указания, до прозрение за своята вечна природа и с това – до способността сам сигурно да преценява.
Тогава моите думи ще станат за него само потвърждение на собствените му преживявания!
1930г. BoYinRa
– – – – – – –
Този текст е приложен в началото на книгата "Книга за живия Бог", издадена от "ЕВРАЗИЯ-АБАГАР" 1991 г.
