Тя започна първа. И в Холивуд е така, срещаш ЛЮБОВТА на работа.
Най-вероятно това ѝ харесва, че аз съм започнал Живота, а тя още има много да го гони.
Дето питали равина: „кога започва Живота“, а той им отговорил че Живота започва когато си отидат децата и пуснеш старото куче в селския двор. И сутрин като спре своята лъскава Кия „Сийд“, до моята вехта „Ярис“, докато я оглеждам безизразно, глезените, сладките и прасци, страстни бедра, изящния силует, нежна шия, красива глава и здрава дълга коса, тя инстинктивно усеща, че я обичам без суета, без изисквания без страх.
А тя, ако не се блъснем се прави, че не ме вижда, което отдавна не ме засяга, което още повече я привлича.
После идва няколко пъти в стаята рови из папките ми, които бях разбъркал, накрая грижливо ги вкара в ред, чак докато влезе Живко, и тя ми тръсна последната.
–Димитре, ела че Маги те чака! -обажда ми се Живко.
Ъх, майтапи се! -мисля и гледам отдалеч и не я виждам и едва не я връхлитам, че е застанала в огледалото на вратата до календара с голата мацка на търкалящи лагери.
Маги ще е още по-хубава гола! -съобразявам, и не чувам какво ми говори.
–Разбираш ли ми? -пъха си ръката в ръката ми да е делова, с ученическо изписана бележка. –Трябват ми касовите бонове за зареждане на тези автомобили, за тези дати, и да не забравиш за „Джъмпера“, и дълго ме гледа с острия си поглед докато се увери че разбирам! И аз дълго я гледах безизразно, за да ѝ се насладя!
После дълго ми ги връща, като ги подреди по дати, автомобили, месеци и ги забоде с кламери.
–Митко забрави ме пак! За „джъмпера“! -шепне ми нежно по телефона Маги.
Аз за теб само си мисля! -минава ми. –И ми донеси бележката за зареждане на 7458 от тринайсти, моля те! -явно е сама, иначе съм Димитре.
–Магито каза, че на нас мъжете не може да се вярва! Вятърничави самомнителни празноглавци! -жаля се на Живко.
–Не мой да е казала така! Пак си ги съчиняваш! -кокори се Жиката.
–Каза: „как е възможно да заредиш осемдесет литра, в резервоар с вместимост седемдесет“? Ти си зареждал тогава! -смея се на Живко, а той посърва целия.
–Ти ми каза, че събира седемдесет! -казва ядно Маги, а аз усещам гневния укор на Петя и Данка на гърба си.
–Защото на талона е записано така! Нямал съм време да се замисля върху тази дилема! -говоря каменно . –Ето тук съм аз! -подавам ѝ бележката от пето число, сякаш ѝ показвам селфито си от Резово. –Ходих до Баня, и съм заредил седемдесет литра. А не помня да съм имал угризения, че няма да се върна! -казвам ѝ. –При Теб! - мисля си.
–Да! - вглъбява се Маги и ме гледа замечтано.
–Няма логика! -намесва се и Петя, разведряващо.
–Но това е документ! -вее си талона Маги и ме гледа изпитателно.
–Ти може би нямаш спомен за старите зелени паспорти! -казвам разнежено аз.
–Чувала съм! -гледа ме остро Маги
–С жена ми още „ходехме“ и една вечер бяхме на театър! Оставихме си връхните дрехи „на гардероб“, аз повъртях паспорта си, и ѝ го дадох, да не се измачка в джоба ми, а тя го прибра в чантата си! –На другия ден се срещаме на „Безистена“, и гледам че прогнозата за времето се сменила: „Ветровито с превалявания“! –Какво е станало междувременно? -питам жената.
–Много добре знаеш! -гледа настрани тя.
–Не знам! -отвръщам. –Все пак съм на двадесет и пет!
–Виж си паспорта! -казва жена ми.
–Виждал съм го донякъде! -прелиствам. –Ето егенето ми е вярно до десетия знак, транскрипцията на латински е правилна, имам много страници за деца...!
–Виж тук! - къса ми паспорта от ръцете жената. –ЖЕНЕН! А?
–Хааа! -прихва зад мен Петя.
–После със зор сложиха „НЕженен“! -обръщам се към Петя.
–Довери ми се! -гледам умолително Маги. –Сто литра е вместимостта! Седемдесет е стандартно, но явно НИЕ сме НЕСТАНДАРТНИ! -говоря хладно и я гледам влюбено.
–Ммм! -гледа ме разколебана Маги.
–Чакай! Ще се обадя на Миро в Добрич! Той има същия бус. -Седемдесет литра е неговия! -разочаровам Маги, и тя ме гледа объркана.
–Ще се обадя на Евгени от Казанлък, той има два такива! –Осемдесет литра са неговите! -гледам уверено Маги.
–Ми той Живко, да не е бил празен! -разсъждава зад мен Петя. -Деветдесет литра е поне! -връща си доверието в мен Петя.
–Нали! -гледа ме щастливо Маги
–Виж снимката! -подавам ѝ телефона си аз, но Маги отваря нейния, че ѝ я пратих. –Снощи я намерих в един руски форум. Същата номенклатура като нашия – сто литра. Хората потвърждават!
–Сега ще се обадя! -“припада“ в ръцете ми Маги.
Показва ми телефона, и сочи под снимката клипа на „Димитре сине Митре“ и „моята“ песен, дето ѝ изпратих снощи, а с другата сочи към гърдите си все едно си оправя ризката, и се усмихва с очи.