Нека да вземем един истински исторически пример, времето на големия глад в Египет. Йосиф беше предупредил Фараона за идващия глад и в продължение на седем години пратениците на Фараона събираха една пета от жътвата и я складираха в хамбари. Тогава дойде гладът. Реколтата изчезна. Хората от съседен Ханаан също страдаха. Никой нямаше достатъчно храна.
"И Йосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха и Йосиф донесе парите в Фараоновия дом. И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките Египтяни дойдоха при Йосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе понеже се свършиха парите ни" (Бит. 47:14-15)?
Какво имаха предвид с "парите се свършиха"? Те просто казаха, че в сравнение със стойността на животворното жито парите не струват нищо. Защо човек, който е изправен пред гладна смърт, ще иска да даде остатъците си от запасите от жито, за да получи пари? Каква полза ще има от парите? Той иска живот, не пари, а житото предлага живот.
Тъй като парите "свършиха," те паднаха почти до нулево равнище на стойност. По този начин за да си купят храна, хората бяха принудени да изхарчат всичките си пари. Сега те бяха без храна и без пари.
"А Йосиф рече: ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви. И тъй докарваха добитъка си на Йосифа; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, чердите и ослите им; и тъка през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкият им добитък" (Бит. 47:16-17).
Бяха ли глупави египтяните? В края на краищата целият добитък и конете бяха полезни. Но животните ядат зърно. Зърното беше твърде скъпоценно през времето на глада, за да се хранят с него животни. Цялата стойност на животните е в това колко храна могат да произведат, а в Египет месото не трае много време. Мъртви животни в пустинна страна не остават ценни за дълго време. Защо да не се продадат животните за зърно, което устоява на горещините?
Единствената причина Фараонът да има някаква полза от животните и от парите е, че той знаеше, че има достатъчно храна за да преживее глада. Той знаеше, че гладът ще свърши. По този начин той ще бъде собственик на цялото богатство на Египет на края на глада. Размяната беше добра сделка за него, но само защото той имаше храната, армията, за да я защитава, освен това той притежаваше, както вярваше, точно знание за това, кога ще свърши глада. Йосиф му беше казал, че ще трае седем години.
Понеже имаше излишък от зърно, стигащ му не само за простото оцеляване, и понеже имаше "вътрешна информация" за продължителността на глада, парите и добитъкът бяха ценни за Фараона, въпреки че не бяха такива за хората. Така доброволната размяна беше изгодна и за двете страни. Фараонът се отказа от зърно заради стоки, които могат отново да станат ценни в бъдещето. Египтяните се отказаха от стоки с много малка сегашна стойност за тях, за да получат абсолютно жизнено необходима стока. Всяка страна дава нещо по-малко ценно в размяна за нещо по-ценно. Всяка страна подобрява своета икономическо положение. Следователно всяка страна печели от сделката.
Забележете, че тук не се занимаваме с някаква така наречена "равностойност на размяната.” Тази теория казва, че хората си разменят стоки само когато те са с равна стойност. Вярно е, че на пазара може да са на еднаква цена, но те не са с еднаква стойност в умовете на търговците. Това, с което се срещаме винаги в случаите на доброволна размяна, е неравностойността на размяната. Един човек желае да притежава това, което друг има повече, отколкото иска да запази за себе си. Тъй като всеки човек оценява като по-ценно това, което другият има, осъществява се доброволна размяна.
Парите в Египет се обезцениха. Всъщност, зърното стана новата форма на пари, въпреки че Библията не го казва изрично. Това, което казва, е, че всеки е желал да продаде това, което е с бивша стойност, за да купи храна. Но ако някой предмет е нещо, което всички желаят, тогава можем да кажем, че това са истинските пари.
Отче наш, моля да даваш сили, знания и умения на автора на християнския блог lamb, който да представя Бог и неговото слово по най-правилния начин. Не само да служи на своите потребители, но да докосне душите на хората и да създава Христови ученици. В Името на Исус Амин. Матей 18:20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.
