„Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само че не използвайте свободата си като повод за угаждане на плътта, а си служете
един на друг с любов. " Галатяни 5:13
Свободата на Божието дете е едно от неговите безценни богатства.
Освободен от Сина, спасеният човек е наистина свободен. Но ние сме
призовани към отговорна свобода, а не към разюзданост.
Децата искат да са свободни от наложените им у дома ограничения.
Младите хора искат да са свободни от дисциплината на учението. Възрастните искат да са свободни от брачната клетва за вярност. Други пък
се бунтуват, че са ограничени от редовното работене. Но не са това свободите, за които сме призовани.
Звездите нямат свободата да напуснат пътищата си и да се скитат из
Космоса. Един влак няма свободата да излезе от релсите си и да се вие
из полята. Един самолет не е свободен на напусне определения си курс
— сигурността му зависи от това, пилотът да спазва предписанията.

Джоует (Джон Хенри, 1864 - 1923, английски проповедник, известно
време работил в Ню Йорк) казва: „Няма област, в която беззаконният да
е свободен. В която и посока да тръгнем, трябва да приемем ограниченията, ако искаме да открием свободата.
Музикантът трябва да се подчини на законите на хармонията, ако иска да предизвика истинско ликуване в своя прекрасен свят.
Архитектът трябва да се подчини на закона
за гравитацията, иначе от усилията му няма да се роди сграда, а купчина развалини.
А на каква свобода се наслаждава човекът, който постоянно предизвиква законите на здравето?
Във всички тези области престъпването на закона означава осакатяване, робство, но не и свобода."
Истина е, че вярващият е свободен от закона (Римляни 7:3). Но това
не означава, че е беззаконен. Той е законно свързан с Христос, притеглен с връзките на любовта и задължен да се
покорява на многобройните заповеди, които откриваме в Новия Завет.
Вярващият е свободен от робството на греха (Римляни 6:7, 18, 22), но
за да бъде роб на Бога и роб на правдата.

Вярващият е свободен от всички хора (1. Коринтяни 9:19), но за да бъде слуга на всички хора, за да спечели колкото може повече хора.
Вярващият обаче не е свободен да използва свободата си като покривало на злото (1. Петрово 2:16).
Той не е свободен да угажда на плътските си страсти (Галатяни 5:13). Не е свободен да става препънка или
примка за другите (1. Коринтяни 8:9). Не е свободен да позори името на
Господ Иисус (Римляни 2:23-24). Той не е свободен да обича света (1.
Йоаново 2:15-17). Не е свободен да наскърбява обитаващия в него Свети Дух (1. Коринтяни 6:19).
Човекът не намира удовлетворение и мир, като преследва собствените си представи за щастие.
Намира ги само ако вземе върху себе си игото на Христос и започне да се учи от Него. „Неговата служба е съвършена свобода."